Приятел-Предател

602 35 8
                                    

* Гледна на точка на неутрален разказвач *

Кендал стоеше на балкона, на имението си и наблюдаваше останалата част от Ню Йорк съвсем спокойно, но това беше само външната обвивка. Момчето се измъчваше затова, че е загубил Натали след 3 годишна връзка и искаше да направи нещо по въпроса, за да я върне, но в същото време се чудеше защо Натали постъпи така? Той само играчка ли бе за нея?

Русо момиче се появи зад Кендал и обви ръце около ханша му, а той извъртя очи с досада и въздъхна.

- Парите са на нощното шкафче, взимай ги и напусни - каза със студен той той и се отдръпна от хватката на момичето

- Знаеш, че мога да ти помогна не само със самотата, нали? - момичето се усмихна и застана очи в очи с Кендал

- Не говори глупости Роуз, тя ти е приятелка - той звъртя очи отново

- Но ти преспа с мен и то не веднъж миличък, мога да те вкарам в затвора с едно малко обяснение от моите, но няма да го направя - Роуз се усмихна и обви ръцете си около врата му

- Нека го обсъдим друг път, сега имам малко работа - хвана ръцете на Роуз и я блъсна настрани

* Гледна точка на Юнги *

Днес ще направя малка изненада на Натали, заслужава го, а и трябваше да го направя още преди 4 години, но Чудовището в мен се бореше с демоните в нея.

Часът е около 17:40. Време е да задействам плана. Отключих телефона си и излязох в градината на имението, трябваше всичко да е готово вече, затова реших да проверя.

- Ало? Готово ли е? Да я доведа ли?

* Час и 10 минути по-късно *

Бяхме в колата ми и карах Натали към мястото на изненадата. Исках всичко да е романтично, макар да не съм много по романтиката.

Спрях малко преди определеното място и двамата слязохме от колата.

- Трябва да ти завържа очите - казах ѝ и приготвих една копринена превръзка в червен цвят

- Защо? - тя ме погледна учудено и отстъпи с половин крачка встрани

- Довери ми се. Слагам превръзката, защото не мога да ти покрия очите с ръка заради рамото - обясних ѝ и минах зад нея, но не можах да ѝ сложа превръзката заради рамото

- Дай на мен и гледай да не ме хвърлиш някъде, докато ме водиш - каза тя и се засмя леко, а след това си завърза очите

Хванах я за ръка и я поведох напред, то изненадата не беше кой знае колко далече, но нали искам да съм романтичен. Спрях на място и Натали спря до мен, махнах превръзката от очите ѝ и разкрих гледката на това тук:

Паднах на колене и извадих кутийка от джоба си и я творих, а Натали ме погледна с изненадана усмивка на лице и ме помоли да се изправя, но не го направих

¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.

Паднах на колене и извадих кутийка от джоба си и я творих, а Натали ме погледна с изненадана усмивка на лице и ме помоли да се изправя, но не го направих.

- Знам през какво минахме, знам и че ме мразиш, но не те попитам нещо - подадох кутийката към нея и ръката ми затрепери - ще се омъжиш ли за мен?

- Не знам... - тя погледна встрани

- Знаех, че ще откажеш... - въздъхнах и свалих кутийката

- Казах, че не знам, не съм отказала - Нат се засмя, а аз веднага се изправих и ѝ сложих пръстена

- Сега отиди да си облечеш роклята - посочих ѝ нещо като палатка, но беше доста голямо както на височина, така и на широчина

- Какво? - попита объркано тя

- Иди и се облечи, както виждаш всичко е готово и чакаме само булката - усмихнах се и дарих челото ѝ с нежда целувка

Не мисля, че тя ще забрави тази изненада... Аз също мисля, че ще я помня дълго време и нямам нищо против. Искам да помня този момент, докато сърцето в гърдите ми тупти.

598 words

Нова част на фика с Техьонг ще има към 15-16 часа. Love ya~ 💜

I Am A Monster /BTS M. Yoongi Bulgarian fanfiction/ Donde viven las historias. Descúbrelo ahora