*Гледна точка на Натали*
Марк разглеждаше листовете от синята папка, но не задаваше обещаните въпроси, явно и самият той е объркан. Спрях на един светофар и погледнах към комисаря.
- Ще ме питаш ли въпроси или не? - усмихнах се и надникнах в белите листове
- Ще те питам - комисарят най-после вдигна поглед от документите - първият въпрос е, в колко часа пристигнахте? Тоест в летището.
- Ами не знам с точност, но знам, че бяхме с 2 часа по-рано от полета - отговорих и отново потеглихме
- Говорила ли си други хора, освен Юнги? - попита комисаря и започна да подрежда листовете
- Да. С бившият си годеник, щяхме да се женим, но седмица преди сватбата му върнах пръстена - обясних и спрях колата пред строежа
- Кендал Бейкър. - каза заключително момчето до мен
- Да! Откъде знаеш? - излязох от колата, а Марк последва мият пример
- Било е отмъщение. Искал е да ти го върне, но е прекрачил границите. - той удари по капака на колата - ела, да ти покажа цялата схема, не е бил сам!
Кимнах и тръгнах след комисарят. Влязохме през сложеният за предпазване и предупреждение найлон и Марк веднага тръгна към един от все още незапочнатите ъгли. Погледнах го и щом видях че самата стена се рони като пясък, разбрах, че е бил поставен експлозив. Татко ме бе научил как да направя самоделен експлозив, но много силен.
Джимин посочи и друг ъгъл, който бе в същото положение, а и по земята имаше барут, то 2 месеца за такова просто престъпление не си заслужават.
- И кой е бил другият? - попитах клякайки и оглеждайки барута по земята
- Ким Намджун! Този вандал! - извика Мрк и ритна стената
- Джаксън... - повторих тихо и се изправих - знаеш, че е извършвал и други престъпления, нали? Имаш доказателства за тях?
- Да, но не мога да го намеря, все се премества някъде - момчето прокара пръсти през косата си
- Остави на мен - усмихнах му се и тръгнах обратно към колата
* Гледна точка на неутрален разказвач *
Натали паркира колата си пред иманието и след като слезе от колата, се затича към имението. Знаеше, че Юнги ще ѝ помогне с това и без това става въпрос за самият него.
Момичето влезе в имението и започна да се оглежда, но нямаше време да търси навсякъде, затова пробва по-най-лесният и познат на всички начин. Викане.
- ЮНГИ!!! МИН ЮНГИ!!! - крещеше с цяло гърло
Чу се бързо тропане по стълбите от вторият етаж. Натали погледна към стълбите и се усмихна, Юнги тичаше като опарен от огън.
- Какво?! Добре ли си?! - попита изплашено той на две стъпала разстояние от Натали
- Добре съм. Имаме заподозрян, а ти трябва да ми помогнеш да открия съучастникът на заподозрения - Натали спря за миг и си пое дъх - Кендал е бил и двамата го знаехме, но сега вече е потвърдено. Познаваш ли някой, който се занимава с експлозиви?
- Познавам един, Джаксън Уанг. Той е един от най-добрите в тази област, винаги излиза чист - рече Юнги и се замисли - Джаксън ми е верен приятел, няма как да го вкарам в затвора...
- Всичко съм измислила, даведи този Джаксън и да действаме преди да стане твърде късно - момичето започна да пляска с ръце
- А, откъде си сигурна, че вече не е късно? - попита момчето и намръщи лице
Прав е. Минаха два месеца, Кендал отдавна е напуснал Корея, а и сигурно вече и Ню Йорк. Трябва да се свържем с Намджун възможно най-скоро. Няма нищо лесно в тази област.
560 words
Благодаря, че отделихте време на тази скучна глава. Давам ви малък жокер-следващата глава ще е по-интересна и развита 😂 ай пърпъл ю 💜
أنت تقرأ
I Am A Monster /BTS M. Yoongi Bulgarian fanfiction/
أدب الهواةМин Юнги е един много влиятелен, но самотен човек. Една среща с негов съдружник и появата на красивата Натали ще преобърне всичко у Юнги. /Моля, когато решите да четете фенфикшъна от начало до край - гласувайте за всяка една глава, защото във всяка...
