I Am A Monster /BTS M. Yoongi Bulgarian fanfiction/

Нека избягаме

* Гледна точка на неутрален разказвач *

Измина седмица, Юнги бе изписан от болницата преди около 2 дни и раната бе започнала да заздравява, но той бе решил да уважи желанието на Натали, и с Йонг да се върнат в Корея.

Йонг тъкмо пъхаше последните дрехи на Юнги в куфърът му. Той стоеше на балкона и се радваше на мрачното време, макар да беше Юни месец. Времето бе решило вместо слънчево и топло, да е мрачно и леко прохладно. Йонг излезе на балкона при него и го прегърна в гръб, а той само въздъхна леко.

- Готов ли си? - попита Йонг и целуна рамото му

- Да. - отговори просто той и се отдръпна от парапета

- Самолета излита след 2 часа - момичето се отдръпна от Юнги и след това влезе обратно вътре

- Първо ще направя нещо - прошепна сам на себе си

* Гледна точка на Юнги *

Излязох от хотелската стая и тръгнах с бърза крачка към асансьора, трябва да се сбогувам с нея, не се знае кога или дали ще я видя. Вратите на асансьора се отвориха и за мой късмет, тя беше вътре. Веднага се шмугнах и я прегърнах.

Стисках я в прегръдките си възможно най-силно, макар да ме болеше раната, която тя ми причини. Знам, че трябва да я убия за това или да ѝ го върна по някакъв начин, но дори не съм ѝ ядосан, може би, защото го заслужавам.

- Мислех, че вече си тръгнал - измърмори тя, забила глава в гърдите ми

- Да избягаме! - изръсих без да се замислям

- Какво? - тя се отдръпна от мен - Какви ги дрънкаш? Аз имам живот тук, кариера, скоро ще се омъжа

- Не ми пука! Искам да избягаш с мен! - хванах здраво ръцете ѝ

Вратите на асансьора се отвориха за втори път и се озовахме в лобито на хотела. Натали излезе от асансьора, а аз я последвах. Няма да оставя нещата така, може да съжалявам после, но не искам да стоя с Йонг, искам Натали.

Дръпнах я за жилетката, с която беше и тя се спря, обърна се към мен и ме погледна.

- Няма да тръгна с теб! Няма да го направя и за милион долъра! - извика, а всички в лобито ни гледаха като взети от гората

- А, за безгранична и изпълнена със страст, любов? - подадох ръка към нея

- Имам годеник и... Ще се омъжа за него... Аз го обичам... - говореше едва, но не откъсваше поглед от протегнатата ръка

- Обещавам ти, че никога няма да покажа чудовищната си страна. Чудовището ще се изпари и никога няма да го видиш - направих крачка към нея

Натали се огледа наоколо, а след това погледна отново към ръката ми. Наистина мисля това което казах, ще се променя, ако трябва и друго име, друга самоличност ще си направя, но ще се променя за нея.

Тя вдигна плахо ръка към моята и ме погледна в очите. Хванахме се и вплетохме пръсти, а след това я задърпах към изхода на хотела. Започнахме да бягаме с всичка сила в неизвестна посока.

* Гледна точка на неутрален разказвач *

Докато Юнги и Натали бягаха с всички сили, Йонг тъкмо влачеше куфарите към лобито на хотела. Доста тежаха, но какво пък толкова, нали ги дърпаше, не ги носеше.

Тя остави куфарите пред рецепцията и остави ключовете там, но Юнги ѝ се губеше от полезрението.

- Видяхте ли годеникът ми тук? - попита Йонг

- Да! - отвърна усмихнато рецепциониста - излезе от тук с една госпожица, сигурно ви очакват отвън

- Госпожица...? - момичето повдигна леко вежда, а след това се усмихна на милия човек

Тя завлачи двата куфара и през това време се оглеждаше на всяка възможна страна. Излезе извън вратите на хотела и наетата кола от Юнги я чакаше отвън, но него го нямаше.

600 words

Съжалявам за без интересната глава, но музата ми отлетя на някъде. Не мога да обещая, че другата глава ще е интересна, но ще се постарая. 💜