* Гледна точка на Юнги *
Цяла вечер прекарах в мисли за сладките устни на Натали, но имам един малък проблем и той е, че всичко се случва прекалено бързо! Трябва някак да прекратя това, което е на път да започне.
Погледнах часовникът на ръката си и установих, че е време да напуснем събирането, защото имам работа, а не мога да отлагам още дълго.
- Хей - потупах леко Йонг по гърба
- Да? - тя се обърна към мен
- Да си тръгваме, много ми се спи, а и ти не можеш да караш, пила си алкохол и до колкото знам има полиция на около 200 метра от балната зала - обясних ѝ и тя кимна
И двамата се изправихме от местата си, а Натали и Кендал след нас. Погледнах Натали, а тя сложи кичур коса зад ухото си, а след това почеса ухото си. Лош знак. Много, много лош знак.
- О! Хей, къде тръгнахте? - попита весело Кендал
- Мога да попитам същото - усмихнах се и насочих вниманието си съм него
- Натали не се чувства добре и трябва да си вървим, а и без това събирането е към своя край - обясни подробно той
- Е, ще се видим някой друг път тогава - подадох ръката си за ръкостискане
- Защо не утре за обяд? Или за един баскетбол - предложи Натали - или Йонг не играе баскетбол?
- Не, не. Супер идея, утре в 12 на обяд ще ви чакаме на игрището до магазина за матраци по-надолу - побърза да отговори Йонг
* Час и 45 минути по-късно*
Вече бяхме в хотела. Колко е хубаво да се изкъпеш, да облечеш удобни дрехи и да се излегнеш на леглото. Йонг е все още в банята и сега е моментът да направя нещо по въпроса с утрешната среща, но какво?
Огледах се наоколо и започнах да мисля варианти, но изведнъж се сетих. Защо да измислям начин да отбягвам срещата, като мога да се насладя на една малка лятна авантюра с Натали, а след това да се оженя за Йонг и да имам стабилно семейство? Чудовището пак показа остър ум.
- За какво мислиш? - чух нежен глас да пита, Йонг е прекрасна когато е само по хавлия
- За нищо сериозно - усмихнах се и потупах мястото до себе си
- Знаеш ли... - Йонг седна до мен - мисля, че Натали те заглеждаше
А така де, ами сега?
- Хаха, да, сигурно - започнах да се смея
- Не се смей, нормално е да ревнувам - тя се намръщи, а така изглеждаше толкова сладка
- И да ме е заглеждала никога няма да ме има - надигнах се в седнало положение и целунах годеницата си
Странно. Не почувствах нищо. Абсолютно нищо.
422 words
YOU ARE READING
I Am A Monster /BTS M. Yoongi Bulgarian fanfiction/
FanfictionМин Юнги е един много влиятелен, но самотен човек. Една среща с негов съдружник и появата на красивата Натали ще преобърне всичко у Юнги. /Моля, когато решите да четете фенфикшъна от начало до край - гласувайте за всяка една глава, защото във всяка...
