I Am A Monster /BTS M. Yoongi Bulgarian fanfiction/

Сватбата незвъзможна

* Гледна точка на неутрален разказвач *

Йонг бе готова. Юнги бе на тръни. Натали бе далеч от целта. Нещата бяха разбъркани и всичко е пълна каша от вълнение, адреналин и емоции.

Двете момичета, които са шаферки на Йонг влязоха в стаята, в която стояха Джин, Намджун и Юнги.

- След малко Йонг ще е напълно готова - каза Су Джин, една от двете шаферки - може да започвате

- Благодаря за уведомлението - Джин се поклони на двете момичета

Намджун и Джин са много добри приятели на Юнги, или поне той така си мисли, познава ги едва от 2 години. Юнги се изправи от диванчето, на което седеше и въздъхна тежко. В момента искаше да избяга далеч, но и в същото време бе прекалено голям егоист, за да каже на Йонг, че е влюбен в друга.

Намджун стана няколко секунди след Юнги и постави ръка на рамото му, потупа го леко и след това сложи черното сако върху раменете му.

- Не го прави, ако си влюбен в друга - промълви тихо и спокойно Намджун

- Ще съжаляваш цял живот, братле - намеси се Джин

- Ще го направя. - каза твърдо Юнги - да, влюбен съм в друга, но тя не е влюбена в мен - пъхна ръцете си в ръкавите на сакото

- Ти си знаеш, но ако не обичаш Йонг, не я наранявай без причина - Джин също потупа Юнги по рамото

- Егото ми е по-голямо от сърцето - каза Юнги и лепна една усмивка на лицето си

* Гледна точка на Натали *

От вече 2 часа ме бавят на летището! Какво е това? Аз съм корейски гражданин... Макар да живея в Америка от 4 години! Най-после си взех раницата и се забързах към изхода на летището, но точно на няколко крачки от големите стъклени, механични врати се сблъсках с някого.

Паднах на задникът си и раницата ми се стовари до мен, въздъхнах и се изправих, а щом вдигнах глава пред мен се разкри гледката на момче високо около 1;80, с тъмна до черна коса, сладко лице и заешка усмивка.

- Съжалявам, че те съборих - наведе си и вдигна раницата ми

- Няма проблем - поклоних се леко и грабнах едната презрамка на проклетата тежка раница