Мин Юнги е един много влиятелен, но самотен човек. Една среща с негов съдружник и появата на красивата Натали ще преобърне всичко у Юнги.
/Моля, когато решите да четете фенфикшъна от начало до край - гласувайте за всяка една глава, защото във всяка...
Отминаха 4 години. 4 години, откакто с баща ми живеем в Ню Йорк. Завърших образованието си тук и устроих живота си тук. Разбрах за плана на Юнги и че сме се преместили тук, защото е присвоил всичките ни пари, но за негово нещастие, благодарение на успешната ми кариера като пластичен хирург, с баща ми живеем в много по-голямо охолство от преди.
Имам годеник, името му е Кендал Бейкър. Той е педиатър, спортист и има добро сърце, а и е машина в леглото. Какво повече да искам от един мъж? Нищо, той е перфектен.
А, колкото до Юнги, не сме се чували от срещата ни преди 4 години, дори не искам да му виждам отвратителната физиономия! Никога няма да се върна в Корея, а и какъв е шансът да го срещна в Ню Йорк?
- Бейб! Бейб! - чух годеникът ми да вика от банята
Точно така, той има огромна и просторна къща, която има всички удобства, включително и басейн. И, ако мислите, че в Ню Йорк има само небостъргачи и всички хора живеят в апаратамент под наем, грешите.
Oops! Ang larawang ito ay hindi sumusunod sa aming mga alituntunin sa nilalaman. Upang magpatuloy sa pag-publish, subukan itong alisin o mag-upload ng bago.
- Идвам! - извиках и се запътих към банята
- По-бързо, де! - викна отново Кендал
- Ще те пребия, ако викнеш още веднъж! - извиках в отговор
Най-после извървях краткия път от просторната спалня на Кендал, тоест нашата спалня, до банята и отворих вратата, а щом го направих ИЗОБЩО НЕ СЪЖАЛИХ!
- Какво ще кажеш? - попита и ми посочи с поглед голямата вана пълна с пяна и листа от червени рози - една вана? - усмихна се и махна кърпата, която до преди секунда покриваше мъжеството му
- С удоволствие - също се усмихнах и затворих вратата след себе си
*Гледна точка на Юнги*
Вече е около 8 сутринта, а аз не мога да заспя! Що за измъчване е това?! Правих секс с бъдещата си жена и то не един път! Изморен съм като куче, а щом затворя очи виждам проклетата Натали!
Хи Йонг се размърда в ръцете ми, затова затегнах хватката си. Наистина обичам това момиче и наистина искам да се оженя за нея, но защо виждам Натали? Минаха 4 години, защо все още тя е в главата ми?
- Добро утро! - чух сънен глас да произнася
- Добро и на теб! - целунах челото ѝ
- Защо си буден толкова рано? - попита Йонг и набръчка малкото си носле
- Исках да те погледам, докато спиш - усмихнах ѝ се - да ставаме, очаква ни дълъг път - целунах я
- Не може ли първо да... - прехапа устните си и ме задърпа към себе си
Ръцете ми се плъзнаха по тялото на Хи Йонг и усетих как цялата настръхва. И двамата сме нимфомани, затова си пасваме.
