I Am A Monster /BTS M. Yoongi Bulgarian fanfiction/

Тъпата част с преместването

Минаха точно два дни от последната ми среща с Юнги, от тогава се случиха много неща за кратко време, но въпреки това знам, че новините няма да повлияят на Юнги по простата причина, че това което стана преди два дни е едно голямо нищо.

- Събра ли си багажа? - попита надничащият през вратата татко

- Да - кимнах бавно - нужно ли е? - погледнах го с насълзени очи

- Мила - той влезе в стаята и ме прегърна - знам, че всичко което имаш е тук. Приятелите ти, университета, но го погледни от хубавата страна - погали косата ми и целуна челото ми

- Не плача за това... Е, и за това, но и не точно - подсмръкнах и се сгуших в прегръдката му

- Горкото ми объркано фъстъче - можех да чуя съвсем тихият му кикот

Отдръпнах се от татко и изтрих сълзите си. Знам, че това с Юнги беше преди броени дни и че се случи прекалено бързо, но мамка му! Това беше вторият път, в който правих секс и този път ми се стори като първи!

Не можех да оставя нещата така, иначе ще се измъчвам до края на съществуването си. Трябва да говоря с Юнги.

- Добре - подсмръкнах още веднъж и после изтрих вече стеклите се сълзи - татко, имаш ли нещо против да изляза с Роуз? Трябва да говоря с нея и да се сбогувам

- Разбирам - баща ми въздъхна - просто, гледай да се прибереш малко по-рано, защото полета е в 5 сутринта, нали?

- Обещавам да се прибера по-рано - усмихнах му се

* Час и 30 минути по-късно*

С Роуз стояхме в един супермаркет и ядяхме готов нудълс. Определено не беше една от любимите ми храни, но не бях слагала и залък в устата си от два дни.

- Та, казваш, че все пак успя да преспиш с "Чудовището" и ти хареса, а на всичко отгоре утре заминаваш за Ню Йорк? - попита приятелката ми, докато разбъркваше втора купа от готовия нудълс с клечки

- Май сбърках някъде - въздъхнах и оставих клечките настрани - всичко се случи прекалено, ама прекалено бързо

- Знаеш ли... - Роуз натъпка устата си с нудълс и започна да дъвче

- Милиони пъти съм ти казвала да не правиш така - засмях се гледайки омазаната със сос Роуз

Приятелката ми преглътна съдържанието в устата си с леки затруднения, изтри лицето си с една салфетка и ме погледна сериозно. Познавам този поглед - решила е да направи нещо.

- Идвам с теб в Ню Йорк - заяви твърдо, без капка колебливост в гласа си

- Наистина? - опулих очи - но дали майка ти ще те пусне?

- Май трябваше да започна първа - засмя се тя - баща ти е уредил моята майка като секретарка в компанията ви. Така или иначе, отърване от мен няма - повдигна рамене и направи смешна физиономия

- ОБОЖАВАМ ТЕ!!! - извиках и ѝ се хвърлих на врата

- Нат... - Роуз и удари леко гърба ми - Куон Натали! - викна по-силно и тогава я пуснах

- Какво? И да те прегръщам ли не даваш? - направих нацупена физиономия

- Ъм... - Роуз обърна леко главата си на другата страна и ми показа с показалец нещо зад мен

Обърнах се и точно в този момент исках да съм мъртва или поне да не бях точно на това място и в този момент.

566 words