I Am A Monster /BTS M. Yoongi Bulgarian fanfiction/

Момчето с зелените очи

*Гледна точка на неутрален разказвач*

Юнги изгаси цигарата си и хвърли фаса някъде надалеч. Издиша дима, който бе насъбрал в устата си  и огледа Сеул от високо за последен път тази вечер.

Натали спеше дълбоко, Юн А и Джаксън също, а прислужниците бяха освободени за уикенда, тоест Юнги бе единственият буден в имението, освен охраната. Той слезе във всекидневната и взе домашният телефон от стойката му. Набра някакъв номер и зачака някакъв отговор от отсрещната страна.

- Ало? Пепелянка - каза момчето и се засмя - мисля, че ще ми е нужна помощ за една работа...

*45 минути по-късно*

Човекът наречен "Пепелянката", чакаше Юнги пред един стриптийз клуб. Наричат го така, защото има тревистолезени очи, бледа кожа, а и е азиатец, а много добре знаем, че азиатец със светли очи е голяма редкост.

Имаха работа, която отлагаваха вече 4 години и половина, но тази вечер нямаше да се размине на хората вътре. Юнги пристигна с колата си.

- Радвам се, че се съгласи да ми помогнеш, Пепелянка - каза Юнги и сложи изрязани кожени ръкавици на ръцете си

- Длъжник съм ти, а и за какво са приятелите? - каза момчето със зелените очи

- Прав си - Юнги поклати глава и след като бе готов с ръкавиците вдигна глава и погледна Пепелянката - после трябва да си поговорим, да се разтоварим малко

- Нека свършим тук, защото доста ме сърбят ръцете - усмихна се зеленоокия

Юнги извади пистолет от дънките си и провери пълнителя, а зеленоокото момче отиде до своята кола, отвори задната врата и извади пушка. Отвори пушката и я напълни със сачми. Затвори пушката и направи знах на Юнги, че е готов.

Двамата тръгнаха напред с тежка стъпка. Юнги блъсна вратата на стриптийз клуба и тя се отвори с гръм и трясък, всички погледи бяха вторачени в тях. Пепелянката гръмна в тавана и всички жени там започнаха да пищят и да тичат накъдето им хване погледа, а мъжете - някои вадеха оръжия готови за бой, а други тичаха заедно с жените накъдето хванат.

- Успокойте се! - изръмжа Юнги - тук съм да си поиграя, защото на Чудовището му е скучно - засмя се и взе пушката от Пепелянката - мрете, свине!

Пушката стоеше като перфектното оръжие във ръцете на Юнги. Той започна да стреля по всички останали мъже, сякаш стреляше по движещи се мишени, за да спечели плюшена играчка за Натали. Пепелянката бе взел пистолета на Юнги и му пазеше гърба, ако някой  реши да го простреля.

Всички мъже бяха изпогътани на земята. Мъртви. Безжизнени. Студени трупове. Пепелянката направи знак на Юнги и дватмата тръгнаха към стаята в дъното, която беше нещо като кабинет на управителите на този клуб. Разбиха я и влязоха вътре с гръм и трясък.

- Джун Дже! - извика яростно Юнги и насочи пушката към единият от двамата седящи срещу него мъже

- Мин Юнги - Джун Дже се усмихна - как е сестра ти? - погледна към Пепелянката - ами Джаксън? Как е брат ти, Пепелянка? - мъжът се засмя гръмко

- И двамата ще си платите - изсъска злобно Пепелянката и насочи пистолета към другият мъж

- Не тук. - отсече бавно Юнги - В склада. Ще ги измъчваме така, както те са измъчвали брат ти и сестра ми - очите му проблеснаха от злоба

Юнги обърна пушката и с два удара успя да накара и двамата мъже да изпаднат в безсъзнание.

*2 час по-късно*

Часът е около 4 вечерта. Юнги си взе горещ душ и след това легна в леглото до Натали, която, докато усети присъствието на съпругът си в леглото, се сгуши като малко дете в него.

" Аз не съм чудовище" е нещото, което преминаваше в умът на Юнги в този момент, но подсъзнанието му крещеше "Чудовище!".

590 words

Давам си кратка почивка от 3-4 дни! Надявам се интересът към тази книга да не се загуби~ Чакайте ме, ще се върна~ ARMY 💜