I Am A Monster /BTS M. Yoongi Bulgarian fanfiction/

Спокоен живот... Може би?

*Гледна точка на неутрален разказвач*

Юнги летеше в облаците от щастие, но Натали не беше особено доволна от факта, че е заченала по този начин, тоест без нежност, без изразена любов, само чукане. Двамата тъкмо излизаха от болницата и на няколко крачки от колата на Юнги стоеше момиче. Беше неописуемо красива.

Натали погледна към момичето и свъси вежди леко, знаеше че това е една от държанките на Юнги, но нямаше какво да направи по въпроса.

- Здрасти, Юн А - поздрави летящият от щастие Юнги

- Оппа... - рече тихо момичето и започна да плаче

- Чакай, чакай. Защо плачеш? Какво се е случило? Нещо с вашите? Сестра ти? Теб?! - започна да я засипва с въпроси

Момичето се разплака неутещмо, а Натали извъртя очи с погнуса и презрение. Юнги пусна ръката на Натали и хвана тази на Юн А, в момента дори той не очакваше подобно развитие на събитията... Всъщност, никой не е очаквал подобно нещо.

Юн А стисна ръката на Юнги във своята и го погледна в очите, а той все още я гледаше с неописуема загриженост.

- Бременна съм и не знам кой е бащата! - извика Юн А и избухна в плач

- Какво? - прошепна Юнги сам на себе си

- Извинете, че така се меся, но какво може да направи Юнги по въпроса? Вече сме женени, очакваме дете - каза хапливо Натали и се уамихна на една страна - какво искаш от него? Да бъде баща на твоето дете, защото ти не можеш да си държиш краката затворени?

- Какви ги говориш? - попита Юн А и изтри сълзите си - Юнги е мой доведен брат!

-К-какво? - заекна момичето - твой доведен брат?

- Юн А, иди си вкъщи и си почини, обещавам да мина по-късно и да обсъдим този проблем - Юнги побутна момичето

- Учудващо е колко леко прие тази новина - Юн А се подсмихна тъжно и тръгна към колата си

*Гледна точка на Натали*

Как така Юн А е доведена сестра на Юнги? И защо аз не знам нищо за подобна роднинска връзка? Защо нищо не ми е казал? Плюс, защо я питаше за нейното семейство и дрруга сестра? Явно нещата са доста заплетени. Сега се чувствам като най-глупавият човек на земята и толкова ме е срам.

Въздъхнах леко и тръгнах пеша по тротоара, за да стигна до автобусната спирка, не мога да се возя в една кола с Юнги, не мога дори да го погледна в очите.

- Натали! - чух го да вика, но не се обърнах - Мин Натали! - извика по-сериозно и строго той

- Какво? Какво? - обърнах се към него и започнах да се тръшкам - не виждаш ли, че не ми е удобно? Да се пръсна от неудобство ли искаш?

- Нищо не съм ти казвал, за да се паникьосваш така - рече спокойно той и ме хвана за ръката - нека се приберем вкъщи, за да си починеш, а след това да си свърша и останалата работа

- Как успяваш да пруемаш толкова много нова информация без да реагираш по никакъв начин, а и да търпиш лигавенето на жена си? - попитах на един дъх, а от негова страна получих само лек смях

*Гледна точка на Юнги*
*2 часа по-късно*

Натали спеше спокойно върху огромното легло, Юн А също спеше спокойно във своето легло. Излязох от апартамента на сестра си и затворих тихо вратата, не знам кой може да е бащата на това нещо, което расте в нея, но Натали е права, Юн А  трябва да си държи краката затворени по-дълго и често.

Качих се в колата си и потеглих към едно от местата, където се отървавам от натрупалият се стрес през изминалият ден. Натали ме попита как се справям с такава информация, само аз си знам.

Спрях колата пред една закрита боксова зала, никой не идваше тук, а кварталът е необитаван доста отдавна. Звучи глупаво, знам, но това е Южна Корея, тук има места, които са забравени дори и от Бог.

- Трябва да опитам поне да разпусна, дори да е съвсем малко - казах си и въздъхнах леко - искам само да имам спокоен живот... Може би?

Влязох в залата и включих осветлението. Не се и съмнявайте, че съм подобрил това местенце, имам пари в излишък и това е мястото, в което вложих значително малко средства, но пък си заслужава. Съблякох якето, с което бях и останах само по тениска, сложих си боксовите ръкавици и застанах срещу една от трите боксови круши.

- Искам. - ударих крушата - Да. - удар - Имам. - удар - спокоен живот! - извиках и нанесох серия от силни удари

Имах нужда или от куршум в главата или от алкохол доприпадък, или от много и здрв секс. Добре е, че пазя номерата на компаньонките.

734 words

Краят е близо.