* Гледна точка на Натали*
Главата ме боли зверски много, очите също, но дори не мога да ги отворя. Изобщо, цялото тяло ме боли, сякаш са ми дали приспивателно за коне. Направих усилие да отворя очи и съжалих съответно за това, но пък успях да видя къде се намирам.
Беше стая. Тъмна стая. Тъмносини пердета закриваха големи прозорци през, които опитваше да влезе слънчева светлина. Огромно легло върху, което лежах и беше заслято с черни завивки. Сиви стени, малко бюро с черен лаптоп върху него и две шкафчета до леглото. На шкафчето до главата ми имаше ваза с червени рози.
- Какво се случи? - с доста усилия успях да се изправя в седнало положение
- Отвлякох те. - чух спокоен глас до себе си. Стреснах се, до преди секунда нямаше никой в стаята
- Юнги? Тоест, г-н Мин? - погледнах го и почесах леко главата си - Отвлечена? Защо? - попитах
- Защото криеш нещо - той ме погледна, този поглед можеше да ме изпепели всеки момент
- Да, крия - признах си
- Затова си тук - той ми се усмихна
- Не е чак толкова голяма тайна де - засмях се леко - филмирам се от време на време, но не знаех, че е забранено или че е някаква заплаха за мафиотския живот
- Искаш да кажеш, че не криеш нищо? - попита той с широко отворени очи
- Не се мешам в нещата на баща ми, те са негова работа - повдигнах рамене и въздъхнах - вие сигурен ли сте, че сте добре?
- Мамка му! - изпсува Юнги и удари таблата на леглото
- Какво? Какво?! - стиснах очи заради болката в главата
- Кучият син го е измислил - каза с равен тон
Гледах го няколко секунди като паднала от Марс и опитвах да разбера какво ми говори, докато не чух сирени на полицейски коли. Какво се случва тук?
317 words
YOU ARE READING
I Am A Monster /BTS M. Yoongi Bulgarian fanfiction/
FanfictionМин Юнги е един много влиятелен, но самотен човек. Една среща с негов съдружник и появата на красивата Натали ще преобърне всичко у Юнги. /Моля, когато решите да четете фенфикшъна от начало до край - гласувайте за всяка една глава, защото във всяка...