I Am A Monster /BTS M. Yoongi Bulgarian fanfiction/

От признанието до леглото

* Неутрална гледна точка *

След като полицаите казаха на Техьонг, че може да пострада, ако даде неверен сигнал, той полудя, но гледаше да го държи в себе си. Стискаше зъби и гледаше към голямото имение без да обели и думичка.

През това време Юнги и Натали се облякоха и седяха кротко на дивана, но имаше въпрос, който не оставяше момичето намира.

- Защо ме отвлече? - попита изведнъж тя, разваляйки тишината в помещението

- Дълга история - момчето въздъхна и се облегна назад

- Имаме време - Натали също се облегна назад и погледна Юнги настоятелно

- Ти също ми дължиш обяснение - Юнги се подсмихна

- Дамите първо - Натали направи знак с ръка и Юнги я изгледа на кръв - не ме плашиш

- А, трябва - момчето се подсмихна отново - с Техьонг се познаваме от доста време, бих казал, че се познаваме прекалено добре. Той искаше да те отвлека, да те разпитам за неща, които ме интересуват и после да те предам на него, а той да те продаде или да те направи своя секс играчка - момчето говореше спокойно, без капка срам или вина в гласа, а Натали го гледаше невярващо - общо взето, искахме да се възползваме от теб. Сега ти кажи, защо точно това искаше да използваме като извинение пред полицията?

- Всички знаят, че в една връзка между мъж и жена, независимо дали дълга или кратка, те ще правят секс. Следователно, ако кажем на полицията, че сме двойка ще повярват, а ако го покажем ще го потвърдим и алибито ни ще е непоклатимо. - рече на един дъх, спокойно, с нормален тон тя. Изправи се от мястото си и сложи един немирен кичур коса зад ухото си

- Момиче с толкова голям мозък и знание трябва да стане адвокат, а не лекар - Юнги я погледна и също се изправи

- Чувала съм за теб, Мин Юнги - Натали се усмихна - наричат те "Чудовище", защото си безмилостен, но се срещаме за трети път, а все още съм цяла и невредима - тя направи крачка назад - аз вярвам, че във всеки човек се крие едно чудовище, но точно ти не си такова

- Права си. - Юнги поклати глава - така ме наричат, но всъщност никой не знае какво е истинското ми Аз - усмихна се и направи стъпка към нея - затвори очи, не питай защо, а просто ми се довери. Няма да те нараня

Натали го гледаше няколко секунди без да мигне или помръдне и мускул, но след това затвори очи. Очакваше да усети някое хладно оръжие до плътта си или пък тежък удър в тялото, но все пак не потрепваше, сякаш наистина не я е страх от него.

Юнги направи още една крачка към нея и тогава бяха лице в лице, някакви милиметри ги държаха на разстояние един от друг. Момчето обхвана едната буза на Натали и приближи устни към нейните. Секунда по-късно устните им се сляха в нежна целувка, а ръцете и на двамата започнаха да танцуват по тялото на другия.

507 words