I Am A Monster /BTS M. Yoongi Bulgarian fanfiction/

Грешка

* Гледна точка на Натали *

Тичахме хванати за ръце. Беше красиво, макар и грешно. Не мога да излъжа, че не исках това още от самото начало, когато го видях да влиза през вратите на балната зала, но не мога да го причиня на Йонг. Тя не ми е направила нищо. Спрях се на място и Юнги спря също, дишахме доста учестено.

- Защо спря? - попита задъхано той

- Не мога да го направя - поклатих глава и пуснах ръката му - Йонг нищо не ми е направила, а и знам че ще ме върнеш в Корея. Животът ми е тук, с Кендал.

- Искаш да кажеш, че няма да дойдеш с мен? - той подвигна вежда - знаеш ли откога чакам този момент?! - викна раздразнено

- Знам, ясно!? - също викнах - не обичам Кендал, а теб! Теб, мамка му! - хванах се за главата

- Тогава да вървим! - отново хвана едната ми ръка

- Не мога да причиня това на Йонг! - дръпнах ръката си и направих няколко крачки назад - просто се приберете в Корея и не се връщайте тук

Обърнах се и започнах да бягам в противоположната посока. Това щеше да е огромна грешка от моя страна и не само.

* Гледна точка на неутрален разказвач *

Юнги гледаше след Натали с огромна мъка в очите, но нищо не можеше да направи по въпроса. Да, той чу от самата нея, че не обича Кендал, а него, но съвестта не ѝ позволяваше да отнеме една голяма любов.

Не бяха стигнали много далеч от хотела, затова Юнги се затича обратно натам. През това време Йонг набираше номерът на Юнги за пореден път и все телефонът му бе изключен. Момичето тропна нервно с крак и изпуфтя, а само няколко секунди след това видя как от дъното на улицата Юнги се бе затичал към нея.

- Юнги? - прошепна леко тя - как тича толкова свободно, след като има дълбока рана? - зачуди се, размишляваше на глас

- Тук съм. Съжалявам, че не бях навреме - извини се задъхано той - ще тръгваме ли?

- Първо ми кажи къде беше и защо си потен? - Йонг прибра телефона си в джоба и после сложи ръце от двете си страни

- Истината ли искаш? - попита спокойно той

- Естествено, че да! - викна Йонг

Юнги бе готов да каже всичко на Йонг, дори и за това, че още в началото, когато дойдоха бе готов да избяга на мига с Натали, но нещо го спираше... И това бе чувство за вина.

- Видях едно дете да тича само, нямаме родител с него и то е на около 7-8 години. Исках да му помогна - почеса тила си

- Имаш прорезна рана, която все още не е заздравяла, а тичаш да помагаш на децата... - Йонг издуха един кичур коса от лицето си - добре, както и да е. Качвай се в колата.

* Гледна точка на Натали *

Тичах към парка, който бе близо до хотела, в който бяха отседнали Йонг и Юнги. Бях оставила Кендал там и го накарах да ме чака.

Щом пристъпих към входа към парка, той ме чакаше там с фунийка шоколадов сладолед в едната ръка, а другата имаше почти изяден ягодов сладолед. Затичах се към него и щом бях на около 2 крачки пред него се спрях.

- Къде беше? Сладоледът бе на път да влезе в стомахът ми заедно със салфетката - засмя се той и ми подаде фунийката

- Съжалявам, мили - поех сладоледа в ръка - трябваше да свърша нещо - свих леко рамене

- Няма нищо - преметна ръка пред врата ми - да вървим да надебелеем, тоест да пробваме торти - отново се засмя

Усмихнах се и двамата с Кендал закрачихме напред. Щях да направя огромна грешка, една от най-огромните в животът ми.

585 words