I Am A Monster /BTS M. Yoongi Bulgarian fanfiction/

Отмъщението

*Гледна точка на неутрален разказвач*

Двамата влюбени се приготвяха да отидат на меден месец. Куфарите бяха готови, билетите за Бора Бора бяха оставени на масата за хранене и бяха в очакване. Натали и Юнги си взимаха съвместен душ, което означаваше, че или бързат за полета, или просто са решили да наваксат, заради пропуснатата брачна нощ.

Кендал Бейкър, тъкмо пристигна на летището в Сеул. Носеше със себе си малък сак пълен с дрехи, но не бе дошъл чак до другия край на света, за да си направи малка разходка. Бе дошъл с една единствена мисъл и щеше да се постарае да я осъществи.

Един човек чакаше Кендал на изхода на летището, той бе нещо като тайното му оръжие, за това което е намислил.

- Здравей - поздрави го той и си подаде ръката, но Кендал само го погледна и това беше

- Носиш ли нещото или не? - рече той с равен тон и мъртвешка студенина в гласа

- Ти носиш ли парите? - отвърна хапливо другият

- Ще получиш пари, след като всичко е изпълнено - Кендал се усмихна леко

- Така да бъде - другият човек също се усмихна

*Гледна точка на Юнги*

Имаше време до полета ни към Бора Бора, затова с Натали решихме да си направим малка разходка. Тя отдавна не е била в Сеул или изобщо Южна Корея, затова ще ѝ припомня какво е да живееш в красива страна като тази.

- Знаеш ли какво си мислех? - попита тя, а след това преплете пръсти с моите

- Не, ще ми кажеш ли? - придърпах момичето към себе си

- Мислех си за децата ни - погледна ме - искам да имаме много деца - усмихна се

- Ще имаме цял баскетболен отбор, ако поискаш, но не сега. Трябва да уредя някои неща с някои хора и няма да те лъжа, че ще е повече от рисковано да забременееш сега - целунах главата ѝ

- Обещай ми само едно - рече тя и се отдръпна леко от мен - ще осигуриш безопасно детство на бъдещите ни деца, не искам да съжаля, че се омъжих за мафиот

- Обещавам ти, че щом имаме деца нищо няма да им се случи и дори няма да разберат какво работи баща им - отново я дръпнах към себе си и продължихме с разходката

*Гледна точка на неутрален разказвач*

Кендал изглеждаше доволен. Седеше на една пейка, на около 200 метра от летището. Пиеше силно черно кафе и наблюдаваше входа на сградата. Планът бе изпълнен и очакваше своето задействане.

Юнги и Натали тъкмо пристигнаха пред сградата на летището. Той свали багажа им от багажника на колата, а след това някой подкара колата и сигурно щеше да я зарака обратно в имението. И двамата бяха облечени в бяло и черно.

Натали с бяла лятна рокля на сини цветчета, а Юнги с черни дънки, бяла тениска и черно дънково яке.

- Една снимка? - попита радостно Натали и извади телефона си

- Не искаш ли да се снимаме като пристигнем там? - попита през лек смях Юнги

- И тук може - Нат повдигна рамене и дръпна Юнги

Двамата се снимаха и влязоха вътре, за да проверят полета си и за да седнат, ако трябва да изчакат.

Натали седна на един от милиотите столове и почака Юнги, докато той отиде да провери какво става с полета. Кендал беше на няколко крачки от Натали, но тя не го виждаше. Той се приближи към нея и се усмихна.

- Приятно ми е да те видя - погледна брачната халка на пръста ѝ - г-жо Мин

- Кендал? - попита учудено момичето

- Не - Кендал се засмя - Сатаната е

- Ще викам, ако опиташ да ми направиш нещо, ще съжаляваш! - предупреди го тя

- Спокойно, няма нужда от подобни неща - той ѝ направи знак с ръце - тук съм на почивка, исках да видя какво представлява страната от близо, това е

Кендал се огледа наоколо и забеляза, че Юнги се връща при Натали. Той се усмихна и се изправи от мястото си до Натали, обърна се към нея и ѝ подаде ръка.

- Беше ми приятно - усмихна ѝ се

Натали не се ръкостиска с него, а Кендал нямаше времето да я чака, затова прибра ръката си и с бърз ход се измъкна от там.

- Кой беше това? - попита Юнги

- Кендал - изрече изплашено Натали и се изправи от стола, на който стоеше - трябва да се махнем от тук, нещо ще се случи, чувствам го!

- Кучуят му син... - изруга тихо Юнги - да се махаме - хвана съпругата си за ръка

Двамата тръгнаха към изхода на летището и точно 6 крачки преди вратата на сградата, тя избухна в пламъци, които се виждаха от километри. Кендал изпълни своят план и бе доволен да наблюдава отстрани.

743 words

Доволни? Не? Сори нот сори, толкова мога. Музата ми избяга в далечен Китай 😂