I Am A Monster /BTS M. Yoongi Bulgarian fanfiction/

Аз не съм Чудовище, но ми е в кръвта

*Гледна точка на неутрален разказвач*

Четиримата стояха един срещу друг, насочили оръжия един към друг и не откъсваха погледи едни от други. Уловката тук е, че Юнги никой не смее дори да му покаже свит юмрук, а да не говорим за огнестрелно оръжие. Макар Юнги да се отказа от ролята си на Чудовище, той запази репутацията си като такъв.

Юн А затвори очи и опря гърба си в този на брат си. Знаеше, че търсят нея и Джаксън, знаеше какво са направили и каква цена трябва да платят.

- Стига! - извика тя, показа се до брат си и взе оръжието от ръцете му - какво искате? Пари? Ще ви дам, само кажете цена! Просто ни оставете да си живеем живота спокойно!

- Миличка, сгафихте непростимо и искаш да ни платиш с пари? - попита Джун Дже

- Така е! Убихме партньорът ви! Убихме го, но не беше умишлено! Не трябваше да ни залавяте, не трябваше да ни третирате като животни и най-вече не трябваше да се занимавате с нашите семейства! - извика на един дъх Юн А и взе оръжието и на Джаксън

Двамата мъже прибраха оръжията си обратно в предпазните колани, но пък извадиха по-големи и по мощни. Насочиха ги към четиримата пред себе си и започнаха да стрелят на посоки.

Джаксън, Натали и Юн А бяха мъртви и направени буквално на решето, но Юнги бе жив. Ранен, но жив. Момчето погледна двамата осмелили се да го подценят и извика с цяло гърло.

- Юнги! Юнги, миличък! - Викаше Натали и удряше леки шамари на мятащият се като риба на сухо Юнги

Навсякъде бе тихо, по средата на нощта е, двете щастливи двойки спяха по стаите си в огромного имение, но Юнги само не успяваше да сънува хубави неща, както останалите трима.

Момчето отвори очи и се изправи в седнало положение. Капки студена пот бяха избили по челото му, крайниците му трепереха, а очите му трескаво търсеха силуета на Натали. Прегърна я силно и я гътна обратно на леглото.

- Какво стана? Какво сънува? Кошмар? - започна да разпитва Натали, но не получаваше отговор

*Гледна точка на Юнги*

Било е само сън, радвам се, че е било само сън! Благодаря ти, Боже! Въздъхнах и усетих как топлият ми дъх се удари в кожата на врата на Натали и след това се върна обратно в лицето ми.

Дори не искам да си спомням за този сън никога, а да не говорим за сбъдването му. Изминаха два месеца, в утробите на съпругата ми и сестра ми се заформя нов живот и не искам да пострадат по никакъв начин.

- Сънувах най-големият кошмар за един брат, съпруг и приятел - прошепнах и се отделих от прегръдката - моля те, лягай си - станах от леглото и си облякох тениска

- Ти къде ще ходиш? - попита красивата ми съпруга и се надигна от леглото

- Само ще хвърля едно око на онези двамата и се връщам - успокоих я. Взех оръжието си от нощтното шкафче и кутия с цигари от чекмеджето на нощното шкафче

Излязох от стаята и тръгнах по коридора към стаята на Джаксън и Юн А. Не мога да повярвам, че се отказах от титлата и влиянието си, заради една жена. Отворих леко вратата и надникнах. Двамата спяха сгушени едни в други, а черното коте на Юн А, Стела им правеше компания върху завивките, в краката им. Случката от преди 3 години е незабравима. Тогава имах огромна нужда от Натали, но нея я нямаше.

Отдъхнах си и затворих вратата. С бързи крачки влязох във съседната стая, която е обзаведена и чиста, но празна. Излязох на балкона, подпрях се на парапета и запалих една цигара. Сега вече започвам да мисля, че изобщо не съм готов да поема тези рискове. Не мога да се откажа от "Чудовището" толкова лесно, не мога да зарежа толкова много работа и приходи. Аз не съм Чудовище, но съм свикнал да се държа като такова.

632 words

Бих написала да си изкажете мнението за главата, но и без това никой не чете А/Б, затова няма да си правя труда. 💜