I Am A Monster /BTS M. Yoongi Bulgarian fanfiction/

Добре дошли в рая

*Гледна точка на неутрален разказвач*

Във всички новинарски емисии, водещата новина бе избухналият пожар на летището в Сеул. Нямаше новини за оцелели хора, а и пожарникарите вече 2-ри час се боярят с бошуващия огън, няма никакъв шанс да има някой оцелял, възможно е всички да са изпепелени, да са станали на прах.

Кендал се разхождаше на безопасно разстояние от опожарената сграда, а и трябваше да си плюе на петите възможно най-бързо. Имаше вероятност охранителните камери на съседните сгради да са го хванали в крачка, но и имаше възможност нито една камера да не е заснела случилото се.

- Здравейте! - поздрави любезно един от репортерите и спря Кендал

- Здравейте! - Кендал се поклони. Поназнайваше малко корейски, Натали много често говореше на корейски с баща си, а и щом се ядосаше ругаеше и говореше само на корейски

- Знаете ли нещо относно случилото се? Бяхте ли тук когато сградата избухна и после започна да гори? - започна да разпитва репортерът, а Кендал искаше само да се измъкне по-бързо

- Дойдох от Ню Йорк до тук през това летище, но изглежда съм дошъл по-рано от случилото се. Нищо не съм видял, само чух силен тътен чак в хотела, в който съм отседнал - каза той и посочи някаква сграда в далечината, която за негов късмет наистина се оказа хотел

- Благодаря! - репортерът леко се поклони и се отдалечи

Кендал се усмихна леко на една страна и отново продължи по пътят си. На около 100 метра от сегашното му местоположение се намираше черен джип, който бе предназначен за дълго пътуване.

*Гледна точка на Натали*

/Ретроспекция/

Тъкмо, когато бяхме на косъм да излезем от сградата на летището, Юнги ме издърпа в един ъгъл и ме прикри с тялото си, а секунди след това чух силен бум, който разтресе цялата сграда и след това пожар започна да се разраства вътре.

Погледнах към лицето на Юнги, той бе затворил очи и се бе отпуснал, не вярвам нещо да му се е случило. Изправих се и го облегнах на себе си, а след това започнах да го оглеждам за рани. На гърбът му имаше голяма рана, която кървеше неконтролируемо и личеше, че е направена от нещо като въглен или нещо от този род.

Бързо започнах да го влача със себе си към една дупка, от която влизаше въздух. Дупката бе голяма, защото при избухването всичко се разтресе и изглежда е довело до формирането на тази дупка. Излязохме отвън и се закашлях, но не пуснах Юнги. Започнах да викам, но никой не спираше, защото бяхме от другата страна на летището и там имаше огромне трафик, но една мила жена спря целия трафик, за да ми помогне да откарам Юнги в болница.

/Край на ретоспекцията/

- Спокойно, той ще се оправи - успокояваше ме Е Ра, докато почистваха раните на ръцете и краката ми, аз също съм пострадала леко

- Нали видя колко много кръв изтече и колко е голяма раната! - казах през сълзи, но не защото ми щипеше, а защото бях много неспокойна

- Повярвай ми, той е силен човек. Цял Сеул... Цяла Южна Корея го познава, всички знаем, че Мин Юнги е корав човек и ще видиш, че ще се оправи за нула време - продължи да ми дава надежди тя

- Дано си права - започнах да подсмърчам и хлипам без никакъв шанс да спра скоро

Докато една медицинска сестра почистваше раните ми в стаята, в която се намирах влезе един от лекарите, които присъстваха на операцията на Юнги. Изправих се светкавичко бързо, без да чакам да ме превържат и веднага отидох пред докрота.

- Как е той? Жив ли е? Ще се оправи ли? Много ли е дълбока раната? Много кръв ли е изтекла? Преляхте ли му кръв? Трябва ли ви кръв? - започнах буквално да обсипвам човека с въпроси - КАЖЕТЕ НЕЩО! - извиках

- Моите съболезнования... - измърмори докторът

Погледнах го с объркана физиономия и след това се засмях. Той се шегува, това трябва да е шега, не е възможно Юнги да е мъртъв!

644 words