I Am A Monster /BTS M. Yoongi Bulgarian fanfiction/

Първото ни сдърпаване

*Гледна точка на неутрален разказвач*

Джун Дже бе завързан за метален стол, както и неговият съдружник и още приятел, Мин Джей. Складът представляваше просто една голяма звукоизолирана зала, предназначена за измъчване на хора или тихо и незабелязано убийство от полицията. В момента Юнги обядваше с Натали, Юн А и Джаксън бяха излезли на разходка, затова бяха само те двамата.

- Къде беше снощи? - попита Натали с пълна уста - прибра се късно - добави тя

- Имах работа - отговори с равен тон той

- Къде ходи, попитах - натърти на думите си момичето

- Трябва ли да знаеш всяка моя стъпка? - сопна ѝ се той и хвърли приборите на масата

- Виж какво - изсъска през зъби тя и също хвърли приборите си на масата - аз съм твоя съпруга, нося твоето дете и ти имаш задължения! Закле се между нас да няма тайни и да престанеш да бъдеш чудовище! - извика Натали и удари по масата

Юнги се изправи от мястото си и захвърли кърпата от скута си, всичко това създаваше непоносимо напрежение между двамата влюбени и цялата розова картинка може да придобие сив оттенък, ако нещата не се решат веднъж завинаги.

- Знаеш ли какво? Не съм искал да бъда такъв, не съм искал да водя подобен живот, исках да съм нормален човек и да имам нормални работа и мечти. Исках да създам семейство и го направих, ако ме обичаш, както твърдиш, ще ме оставиш да бъда какъвто съм! - изрече с равен тон Юнги на един дъх и стисна двете си ръце в юмруци

- Защо искаш да си такъв? Каква е причината? Обясни ми! - Натали се изправи от мястото си и с бързи и тежки крачки (за 45 кг човек колко да са тежки) се приближи към Юнги и застана лице в лице с него.

Двамата се гледаха известно време в очите. Юнги искаше да ѝ разкаже всичко и щеше да го направи рано или късно, но не бе готов точно в този момент. Усмихна се тъжно на своята съпруга и след това направи крачка в страни и я подмина. Натали стоеше като вцепенена, не помръдваше, дори не мигаше. Не знаеше какво се случва.

*1 час по-късно. Гледна точка на Натали*

Какво се случи? Какво толкова крие Юнги от мен? Всеки има своите тайни и го разбирам, но вече сме свързали животите си и неговата болка или радост са също и мои, както и обратното.

Имах среща с татко Че Джи в любимото ми кафене от гимназистките години. Имам доста спомени там, а и не само с предателката Роуз, също така и с първата ми любов Че Йонгдже. Глупаво, нали?

- Здравей, миличката ми - посрещна ме татко с отворени обятия

- Татко! - усмихнах се и прегърнах баща си силно

- Милата ми тя. Нека седнем - каза той и седна на един стол, а аз се настаних срещу него

Поръчахме си кафе, а аз добавих още парче шоколадова торта, толкова много ми се яде, ще мога да се разплача като малко дете, ако не получа едно парче торта на мига. Татко вече знаеше за радостната новина, добре че не знаеше по какъв начин се е случило.

- Как върви семейният живот? Ти как се чувстваш като бъдеща майка? - попита и отпи от кафето си

- Знам, че не одобряваш бракът ни с Юнги, а и това, че очаквам дете от него, татко. Бъди спокоен, грижи се за мен като писано яйце, а детенцето в мен яде ли яде и ме кара да се чувствам като торба с храна - засмях се леко и започнах леко по леко да ръчкам парчето торта

- Така е, не го одобрявам. Ако има нещо нередно, моля те да ми кажеш. Не забравяй как ме прецака, а ми се пишеше добър приятел. Бъди внимателна с него - предупреди ме татко и ме погледна с онзи поглед, който казваше, че е сериозен

*45 минути по-късно*

Казах си чао с татко и двамата тръгнахме в противоположни посоки. Стигнах до колата си и мушнах ключа във ключалката на вратата, и точно тогава усетих остра болка във главата и после във врата. Единственото, което чух преди да изпадна в несвяст беше "Свършено е с Мин Юнги".

670 words

I'm back 😈