I Am A Monster /BTS M. Yoongi Bulgarian fanfiction/

"Ние" завинаги

* Гледна точка на неутрален разказвач *

Юнги и Натали тичаха по улиците на Сеул с всичката сила, на която бяха способни и двамата. Ръцете им са хванати, а пръстите преплетени. Нямаше кой да ги спре.

Натали спря на място, но Юнги се бе засилил и дръпна Натали, а така тя се озова директно в прегръдките му. И двамата дишаха тежко и накъсано, но това в момента бе най-малкият им проблем.

- Все пак не издържа - каза Юнги и се усмихна, а след това погледна нагоре и си пое дълбока глътка въздух

- Може да си идиот, безсърдечно копеле... Чудовище... - момичето вдигна поглед и срещна този на момчето - но си мой и няма човек на тази земя, който да ме убеди в противното

- Нека си обещаем нещо - Юнги се усмихна доволно и широко

- Каквото и да е, съгласна съм - заяви твърди Натали

- Нека има "ние" завинаги, независимо какво става - момчето притисна силно момичето в обятията си

* Гледна точка на Йонг *

Свалих воалът от главата си и изтрих черните сълзи от бузите си. Няма да го оставя да живее, ако не е мой няма да е ничий!

Изправих се от земята и отидох до Намджун, хванах го за сакото и го погледнах в очите. Длъжен е да ми помогне.

- Ще намериш този кучи син и онази префърцунена пуйка, а след това ще ми ги доведеш! ЖИВИ ИЛИ МЪРТВИ! - изкрещях и го пуснах

- Възползваш се от слабостта на брат си, Йонг - Намджун се засмя леко - да вървим - каза и кимна на Джин, а той веднага тръгна след Намджун

Имах толкова перфектен план, всичко вървеше както трябва и накрая какво? Някаква си пуйка провали всичко! Положих толкова много усилия да си създам фалшива кариера на мозъчен хирург, всеки скапан ден трябваше да ходя в някаква си болница, за да може Юнги да идва и да ме взима! Толкова много ценно време пропиляно на вятъра!

* Ретроспекция *
/ Гледна точка на неутрален разказвач /

Йонг, Намджун и Джин провеждаха своята тайна среща в един забутан квартал. Там нямаше жива душа, а и точно в този квартал всички ги е страх от Намджин и Джин.

- Слушайте какво измислих - каза Йонг и потърка ръце

Намджун и Йонг са брат и сестра, а Джин е техен приятел от детската градина. Двамата са правили не малко бели и той винаги е бил с тях без да се оплаква или дава идеи, просто беше с тях във всичко.

- Слушаме те - Намджун погледна сестра си

- Знаете "Чудовището", нали? В момента е доста слаб, даже прекалено слаб. Мога да му се вмъкна под кожата и след това да си присвоим всичко - засмя се момичето - знам, че така звучи прекалено просто, но нашият план ще се мисли в действие.

- Чудовището има много власт... - измърмори доволно Намджун

- И пари - добави Джин

- Ще забравим за всички грижи... Даже няма да имаме никакви грижи! Всичко ще остане в миналото! - момичето се засмя отново, а в очите ѝ се виждаше пламък на злоба

- Ще направим така - Намджун тропна по масата - ти ще се представиш първа, а после ще се срещнем "случайно" и ние с Джин ще се сприятелим с Юнги, но за тази цел трябва да забравиш, че съм ти брат

- Джънгкук е проблем в момента - вметна Джин

- Не е, разкарах го - Йонг извъртя очи

- Значи от тази вечер планът е задействан - каза Намджун и се усмихна

* Край на ретроспекцията *

Джин караше черният джип по улиците на Сеул, а Намджун опитваше да проследи телефона на Юнги, обаче не му се получаваше - Чудовището не е глупаво.

Джин завъртя волана и зави по една от главните улици, а през това време Юнги и Натали тъкмо бяха решили да пресичат. Те бяха в правото си да пресичат, ако говорим за правилник, но Джин или не разбираше това... Или просто искаше да убие един от двамата.

Юнги погледна към черният джип, който бе на около 3 метра от него и изблъска Натали назад, а след това тялото му се претърколи по цялата повърхност на джипа. Тялото му падна на земята окървавено и охлузено, а очите на Натали сякаш бяха пълни със езера от сълзи.

668 words