I Am A Monster /BTS M. Yoongi Bulgarian fanfiction/

Хитрата лисица отново е на хоризонта

*Гледна точка на Юнги*

Това момиче не ми излиза от главата. Погледа ѝ, самодоволната усмивка, изключителната ѝ красота. Трябва да имам това съкровище на всяка цена.

Седнах на стола зад бюрото си и взех една от оставените папки, отворих я, но не можех да се съсредоточа върху работата си и това си беше доста голям проблем според мен, защото имах доста работа за вършене и малко време.

Чух вратата на кабинета ми да се отваря и от там влезе моят доверен човек, а именно Пак Джимин. С него се познаваме от около 5 години, но за тези 5 години ми е спасявал живота над хиляда пъти, затова сега е моят най-доверен човек.

- Имам една добра новина за теб - Джимин седна пред мен, на един от столовете пред бюрото ми

- Нека чуем, щом са само добри - затворих папката, която държах в ръце и обърнах вниманието си към седящото пред мен момче

- Сещаш се за момичето от онази вечер. Куон Натали? - започна да увърта той

- Говори, ако ще говориш, защото нямам много време - извъртях очи и се облегнах назад

- Ами тя е отвън с баща си, тоест във всекидневната и те чакат, до колкото си спомянм, Натали ти харесва и то доста - засмя се злобно

- Така е, но нека все пак да се сдържаме с коментарите и действията -намигнах му и се изправих от стола си

- Хитрата лисица отново е на хоризонта - Джимин също се изправи от стола и закопча едно от копчетата на сакото си - след вас - направи ми жест с ръка

- Ако се изпуснеш, Пак - усмихнах му се - ще ти отрежа главата собственоръчно, ще я сваря и ще я дам на кучетата - оправих вратовръзката си и тръгнах напред, а Джимин ме следваше като кученце

* Гледна точка на Натали *

С татко,чакахме Юнги да се появи от някъде, а всекидневната, в която чакахме беше просто великолепна и много просторна... Даже просторна е малка дума за сравнение. Седяхме върху черен кожен диван, а една мила жена стоеше права до татко и се усмихваше приветливо.

След няколко минути Юнги се появи, а след него ходеше някакво момче, което беше високо почти колкото него. Усмихваше се зловещо зад гърба на Юнги, а самият той сияеше, сякаш ангели го обсипваха в бяла светлина точно в този момент.

- Здравейте, Че Джи - подаде ръка към татко и се здрависаха, а после погледна към мен - Натали - подаде ръка и към мен. Крайниците ми треперят ужасно много в момента. Подадох ръка, а той я доближи до устните си

- Радвам се да ви видя - разтърсих леко ръката му и после побързах да отдръпна своята

Той ми се усмихна и свали своята ръка, която просто висеше във въздуха.

465 words