I Am A Monster /BTS M. Yoongi Bulgarian fanfiction/

Страх

Юнги стоеше по средата на пътя окървавен. Алена кръв красеше пешеходната пътека, а на лицето на самият Юнги имаше зловеща усмивка, бездушен поглед и страх, който излъчваше като заразна болест. Момчето се изправи от земята, сякаш нищо не е станало, изтупа дрехите си и погледна към Натали.

Момичето се затирна към него, но той успя да спре всяко нейно вдижение само с един поглед. Голямо нещо е това страхът, независимо кой или какво си.

- Стой там и не мърдай каквото и да става - рече ѝ той със спокоен тон

- Добре - кимна все още разплаканата Натали

Черният джип се върна и спря на около крачка от тялото на Юнги, а той дори не трепна. Направи знак на двете момчета да слязат от превозното средство, а те го гледаха сякаш е някакъв призрак със охлузените си ръце, крака и лице, кръвтта също допринасяше за стряскащият му вид, но той не издаваше никакви симптоми на това да го боли или да усеща какво се е случило с тялото му.

Намджун взе едно оръжие и слезе от превизното средство, а Джин го последва. Юнги не го плашеше оръжието ни най-малко. Не го интересуваше дали ще получи един или десет куршума, знаеше че така или иначе все някой ден ще загине.

- Не изпитваш ли болка, Мин - попита Намджун с насмешка

- Ти не изпитваш ли гузност? Имаш ли съвест? - отговори или по-точно попита хапливо Юнги

- Стига номерца, казах ти да не нараняваш Йонг, но не ме послуша - Намджун насочи оръжието към главата на Юнги, но той отново не помръдваше

- Защо я поверни на мен, след като от километри личи, че Джин е влюбен в нея? - Юнги отмести оръжието и с лекота успя да го омъкне от ръцете на Намджун

- Не е твоя работа какво и на кого ще доверявам - стисна зъби той

- Значи не пречи да направя това? - попита и насочи оръжието към Джин, а след това дръпна спусъка. Тялото на момчето се строполи на земята вече безжизнено

Намджун стисна леко очите си и прехапа долната си устна. Всичко свърши за този човек. Той нямаше повече работа тук.

- Знаех за плана ви от самото начало, но бях прекалено заслепен от появата на единствената любов в живота ми и не отразих схемите, които ми залагахте - лека въздишка се изплъзна между устните на Юнги

- След като си знаел... Защо не направи нищо? - попита тихо Намджун

- Вече ти казах - пистолетът отново бе зареден и готов  за пореден изстрел - влюбен съм - чу се изтрел и тялото на Намджун вече бе в позиция до това на Джин. Безжизнено.

Естествено, когато си на оживена улица има много народ и всеки ще забележи какво се случва, но не и сега. Сякаш нещо бе накарало всички хора да подминават случката точно под носовете им. Имаше две последователни убийства, а никой не каза нищо по този въпрос. Ето защо казваха Чудовището - Мин Юнги. Всички, както закона, така и смъртта имаха страх от този човек.

Натали се затича към момчето и взе оръжието от ръцете му, а след това го прибра зад гърба си. Огледа обстойно момчето от глава до пети и опитваше да подтисне напиращият истеричен плач.

* Два дни по-късно*

Юнги седеше удобно на дивана в имението си, а Натали бе окопирала кухнята. Искаше да сготви нещо вкусно на своят любим. Момчето гледаше новините. Бе споменато убийството на Ким Намджун и Ким Сеокджин, но също така бе споменато, че никой не знае кой е извършителят.

Имаше интервю с Йонг. Изглеждаше съсипана, като премазана от влак или тир.

- Искам само да кажа - подсмръкна тя - който и да си, който и да е извършил това. Няма да ти се размине, обещавам.

След тези думи Юнги изключи телевизора и прокара пръсти през косата си. Знаеше какво представлява Йонг като личност и знаеше, че тези спокойни два дни са затишие пред огромна буря.

626 words