I Am A Monster /BTS M. Yoongi Bulgarian fanfiction/

Дъжд от куршуми

* Гледна точка на неутрален разказвач *

Натали бе приготвила вкусна вечеря, макар да не познаваше майка си тя се научи сама на всичко, баща ѝ бе прекалено зает човек, за да ѝ обърне необходимото внимание, но нашата Натали е труден за чупене орех. Момичето изтри устните си със салфетката и погледна към Юнги, който не бе докоснал храната.

- Добре ли си? - попита го тихо тя, но в празната трапезария се чу като нормален говор

- Добре съм. - отговори просто той

- Не си хапнал нищо, а раните ти все още заздравяват. Трябва да се храниш. - Натали стана от мястото си и отиде до другият край на масата, където стоеше Юнги

- Трябва да се махнем от Корея. Не можем да отидем в Америка, там не е безопасно - започна да размишлява на глас той

- Няма да се местим никъде, тук е нашият дом. Мислиш ли, че не чух думите на Йонг? В кухнята също има телевизор - момичето се настани в скута на Юнги - ще съберем стари приятели и ще я заловим или убием, кой знае - Натали се засмя

- Тя е способна на много, дори сама и с голи ръце. Проучил съм я, опасна е. - Юнги избута леко чинията си и прегърна Натали - не искам да пострадаш

- Обучена съм от дете. Мога да стрелям прецизно с пистолет или каквото и да е огнестрелно оръжие, мога да се бия с голи ръце и също така да стрелям с лък. Йонг е нищо в сравнение с моя милост, скъпи - лек кикот се изплъзна от устните ѝ

Докато Натали убеждаваше Юнги, че тя е много над нивото на Йонг, тя пък бе точно пред портите на имението, в което бяха двамата влюбени. Зад гърба на Йонг имаше около 50 човека, а охраната на Юнги бе едва 15-на човека. Двама от охранителите на главните порти извадиха оръжията си и ги насочиха към Йонг, а тя се подсмихна и направи знак на мъжете зад себе си.

50-те човека тръгнаха като войници напред, а двамата охранители стреляха по тях, но без ефект. Кучите синове бяха с бронирани жилетки. Цялата охрана, която притежаваше Юнги в момента се изсипа до останалите двама и всички започнаха да разменят куршуми, а въздухът малко по малко започна да се пропива с барут и дим.

Юнги се изправи и накара Натали да се завре под масата, защото изстрелите чупеха прозорците на имението и нахлуваха без предупреждение вътре. Момчето извади два пистолета из под масата и ги зареди, а след това излезе от имението и също като остатъка от охранителите започна да стреля накъдето му видят очите.

- СПРЕТЕ! - чу се силен женски вик и в един момент всички изстрели спряха. Това беше Йонг, непокътната от прах, барут или куршуми

- Не мислех, че ще действаш толкова рано, Йонг - засмя се Юнги и свали пистолетите задъхан

- Вярно е, че в началото исках само богатото и властта ти, но сега искам само и единствено да отмъстя за брат си и приятелят си - изрече на един дъх със насълзени очи момичето

- Знаеш, че Чудовището не го плаши смъртта - Юнги отново се засмя - може да имаш повече хора от мен, но това не означава, че ще ме победиш, Йонг

- Кой е казал, че тези хора ще те убиват? - озъби се тя и дръпна един пистолет от ръцете на един от своите хора - ще го направя аз, защото искам аз да пролея кръвтта ти

Йонг зареди оръжието и махна предпазителя, а след това се прицели в главата на Юнги. Ръцете ѝ трепереха повече от необходимото, а очите ѝ бяха препълнени със солени сълзи. В моментът преди да дръпне спусъка, Натали се появи зад Юнги и взе единият от пистолетите, които той държеше. Дори не се прицели, а направо стреля по Йонг, а най-учудващото е, че я уцели право в десетката, но гадното е, че кучката все пак успя да натисне спусъка при последният си дъх.

Куршумът, който изстреля Йонг преди да се сгромоляса на земята уцели Юнги в рамото и той стисна зъби, но не извика, държеше се.

- Казах ти, че е гола вода - Натали пусна оръжието на земята и притисна раната на Юнги здраво

Хората, които успяха да останат живи след това "клане" така да се нарече, просто стоята и се споглеждаха. Хората на Юнги, макар и по-малко от тези на Йонг успяха да ги изгонят. Скоро трупът на Йонг бе останал единствен по средата на двора.

717 words