I Am A Monster /BTS M. Yoongi Bulgarian fanfiction/

Ще докажа

* Гледна точка на Хи Йонг *

Чух дразнещ звук. Звук от звънене на телефон. Бавно отворих очи и се надигнах мързеливо, а след това взех мобилното устройство и натиснах зелената слушалка.

- Годеницата на Мин Юнги? Чой Хи Йонг? - попита женски глас от другата страна на линията

- Да? Какво има? - надигнах се и седнах на задника си

*30 минути по-късно *

Чакам пред операционната, а никой не излиза от там. Постоянно влизат разни лекари и медицински сестри, но никой не излиза от там. Изглеждах като някое извънземно от планетата Марс, дори не успях да си обуя чирапи, а направо нахлузих обувките и тръгнах. Лицето ми е толкова потпухнало от плач, а под очите ми 100% има черни кръгове.

Облегнах се на стената зад себе си и изпуснах насъбралия се въздух в дробовете, а в този момент през главата ми минава само един въпрос: Какво е правил толкова късно навън?

* На следващия ден *

Слава богу, Юнги е добре. Трябваше само да му се прелее кръв и раната да се зашие, но пък затова ще стои тук поне 3-4 дни. Бях седнала на един стол до леглото му и дремех, а през това време медицинската сестра проверяваше как е раната.

- Г-це... - усетих леко побутване

- Да, будна съм - започнах да се оглеждам, беше мед сестрата

- Годеникът ви е буден - тя се поклони и с усмивка на лице излезе от стаята. Странно момиче.

- Не трябваше да стоиш тук - Юнги продума тихо

- Боли ли те някъде? - попитах го веднага

- Боли ме, но ще мине - той се засмя - иди да си починеш, а после ще дойдеш отново

- Ще отида малко по-късно - хванах ръката му и преплетох пръстите ни

* Гледна точка на неутрален разказвач *

Докато Йонг бе при Юнги в болничната стая, Натали вече пътуваше към болицата, за да увери баща си, че е способна да поеме неговият пост.

- Искаше доказателство, че мога да бъда на твое място и да бъда като теб - момичето погледна за част от секундата към баща си, който седеше до нея

- Нямам какво да ти дам вече, той ми взе всичко - Че Джи удари по таблото на колата

- Не се тревожи, ще ти върна всичко. С лихвите. - измърнори тя и паркира колата до болницата

Че Джи слезе първи от колата, а Натали след него. Момичето бе решено, че ще си го върне тъпкано на Юнги, даже пре-тъпкано, само тя знаеше как ще действа и никой друг, дори и баща ѝ.

Йонг тъкмо излизаше от стаята, в която бе настанен Юнги, а в същото време Натали и Че Джи излизаха от асансьора. Тримата се срещнаха точно по средата на коридора, Йонг погледна въпросително хората пред себе си, а те побързаха да лепнат по една фалшива усмивка.

- Вие какво правите тук? - побърза да попита Йонг

- Татко не се чувства добре и идваме на преглед - отговори усмихнато Натали

- Куон Че Джи - Че Джи подаде ръка към Йонг и тя я стисна

- Чой Хи Йонг - тя също се представи - трябва да тръгвам, после ще се видим

- Чакай, какво правиш тук? - Натали я спря

- Намушкали са Юнги, много е зле. Отивам да си взема душ и се връщам - побъра да обясни тя и подмина двамата човека

- Казах ти. Ще му съсипя скапания живот. Ще опитомя това "Чудовище", което живее в него.

Натали се усмихна и тръгна с уверена крачка, търсейки името на Мин Юнги по картоните на всяка стая.

554 words
Съжалявам, ако главата не е интересна, ще се постарая за следващата~ 💜