I Am A Monster /BTS M. Yoongi Bulgarian fanfiction/

Видях къде живее дявола

*Гледна точка на Натали*

Докторът стоеше пред мен и ме гледаше объркано. Дане би аз да казах нещо грешно? Какво изобщо се случва? Бутнах леко доктора по рамото и той отново се втренчи в моя милост.

- Вие не сте ли Ким Сол Хи? - попита объркано той

- Мин Натали! - извиках ядосано

- Боже мой! - възкликна докторът и започна да се кланя - съжалявам, съжалявам. Грешката е моя!

- Сега ще ти дам аз една грешка! - стиснах юмрук и бях готова да му се нахвърля на бой, но Е Ра спаси положението

- Как е Мин Юнги? - попита тя вместо мен

- Изгубил е кръв, но ще се оправи, засега го наблюдваме - каза човекът пред мен и разтри челото си - наистина съжалявям за объркването, имаме прекалено много пациенти покрай избухването на летището

- По новините казаха, че не са намерили оцелели все още... - спомена Е Ра и ме пусна, а лекарят побърза да се изниже от болничната стая

Тук има нещо гнило и направо вуни от километри. Погледнах замислената до себе си жена и след това погледнах медицинската сестра, която прибираше нещата обратно в аптечката.

Трябваше да попитаме залисаният доктор дали може да видя Юнги, но какво пък, ще накарам тази да ме вмъкне при него. Приближих се към медицинската сестра и ѝ се усмихнах.

- Как мога да вляза при пациент? Със специално облекло или? - попитах веднага

- Доктор Лий одобри ли посещение на пациент Мин? - попита тя и сложи ръце от двете си страни

- Ами иди да го питаш и гледай отговора да е положителен, иначе лошо се пише на всички в тази скапана болница! - изсъсках през зъби и избутах жената извън болничната стая. Кога се превърнах в Юнги?

- Как мислиш? - попита изведнъж Е Ра

- Какво? - отвърнах и седнах на леглото

- По телевизията казаха, че няма сведения за оцелели... - започна Е Ра

- Но докторът каза, че има много пациенти покрай избухването... - продължих аз

- Никой не е споменавал нищо за трупове... - каза Е Ра и продължи да размишлява

Така де, не е възможно хем да кажат в новинарските емисии, че няма сведения за ранени или намерени трупове, а този човек казва, че има много ранени от инцидента на летище Сеул. Гнилото стана направо мухлсало.

- Точно така! - плеснах с ръце - всички в летището са знаели за това! Всички са знаели за избухването, затова и бяха толкова малко хора! - усмихнах се доволна от бързото си мислене

- Статисти? - попита Е Ра - значи са хвърлени много пари, само за да наранят или убият семейство Мин - жената се подсмихна - трябва да намериш този велик и богат ум

*Един час по-късно*

Е Ра си отиде и ме остави сама да чакам медицинската сестра да ме екипира, за да мога да вляза при Юнги. Бях радостна, защото Юнги е жив, но в същото време се чудех кой може да е този богат смелчага. Сигурно е някой от враговете на Юнги, но и това не е на 100% сигурно.

Медицинската сестра ме екипира и сега вече може да вляза при съпругът си. Натиснах комбинацията, за да се отвори механичната врата и щом тя се отвори пред очите ми се разкри гледката на спокойното тяло на Юнги, което просто лежеше там все едно нищо му няма.

- Миличък... - прошепнах и започнах да се приближавам към леглото му - Юнги, скъпи - очите ми се напълниха със сълзи щом вече стигнах леглото му

- Не стойте много. Трябва му почивка, за да се възстанови раната по-бързо - предупреди ме сестрата и излезе от стаята

Издърпах един стол и приседнах до болничното легло. Той изглеждаше много спокоен, няма признаци да го боли, спеше спокойно. Хванах ръката му и веднага той я стисна, сякащ му бе нужно само това-едно докосване.

- Тук съм, няма страшно - сложих и другата си ръка отгоре

Юнги размърда леко глава и след това отвори едното си око, а после и другото. По принцип трябва да е... Не знам... В безсъзнание или под упойка, тоест не трябва да се събуди толкова бързо, но той си отвори очите.

- Натали - каза с пресипнал глас и ме погледна

- Боли ли те? Да извикам ли доктор? - махнах маската от лицето си и целунах ръката му

- Видях къде живее дявола - изрече бавно и спокойно той

- Видял си... Дявола? - попитах объркано

- Да, но той каза, че е твърде рано да ме взима, за да ме измъчва - рече накъсано и с пресипнал глас

Стоях и гледах съпругът си с огромен интерес. Видял е и е говорил с дявола? Възможно ли е наистина да съществува или просто умът му си играе с него?

735 words

Съжалявам за късния ъпдейт и моля не критикувайте този фик, защото е написано в резюмето, че е нещо като пародия. Благодаря~ 💜