Мин Юнги е един много влиятелен, но самотен човек. Една среща с негов съдружник и появата на красивата Натали ще преобърне всичко у Юнги.
/Моля, когато решите да четете фенфикшъна от начало до край - гласувайте за всяка една глава, защото във всяка...
Облякох се, сложих оставеното до булчинската рокля венче от цветя и вече бях готова. Не мога да повярвам, че преди седмица или две щях да се омъжа за Кендал Бейкър, а сега ще се омъжа за Мин Юнги. Мечтата ми беше да се омъжа за Юнги... Да, знам, че е глупава мечта, но е мечта, нали така? Исках и все още го искам само за себе си.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Излязох от палатката и щом погледнах към олтара видях... Много хора. Познати, колеги от университета в Ню Йорк, приятелите ми от гимназията тук, в Корея, също така имаше и много непознати за мен хора, които явно са приятели на Юнги. Бяха много хора, изглежда винаги сме имали добри приятели до себе си.
- Всички чакат теб - усетих нечия ръка на рамото си, обърнах се и видях татко
- Татко? Ти кога дойде? Какво правиш тук? Как научи? - започнах да го обсипвам с въпроси, а той само се засмя леко
- Нека не караме и без това вече нервният младоженец да чака - рече той и присви ръката си
- Ти не си против тази сватба? - попитах тихо, но разбираемо
- Той направи грешка, аз направих грешка, всички правим грешки, миличка. Ако наистина го обичаш и мислиш, че той е човекът за теб, то тогава съм съгласен да се ожените - направи ми знак да го хвана под ръка - нека те отведа до олтара
Усмихнах се и сълзи започнаха да се заформят във очите ми, но не им позволих да потекът по бузите ми. Хванах татко под ръка и той ме поведе към олтара, а веднага щом направихме първата крачка засвири сватбения марш. Не знам от къде идва това, но ми харесва.
- Сигурна съм. Той е човекът за мен. - прошепнах на татко, а той се усмихна
- Тогава те предавам на него - отвърна той шепнешком
