I Am A Monster /BTS M. Yoongi Bulgarian fanfiction/

Състезанието

* Неутрална гледна точка *

Часът е почти 12 на обяд и Натали стоеше търпеливо на пейката, докато Кендал упражняваше хвърлянето си. Чакаше Юнги и Йонг да се появят, за да се свършва вече с този ден и най-после Натали да се върне в болницата далеч от Юнги.

- Мисля, че се изплашиха - Натали се подсмихна и стана от пейката

- Жалко, исках да ги ступам и да си ходим - Кендал се засмя и хвърли към коша, а топката премина перфектно през обръча и мрежата

- А, аз искам да видя как ще стане - Юнги се показа на входа на игрището, хванал Йонг за ръка

Двойките се спогледаха и взаимно се усмихнаха едни на други. Кендал прехвърли ръка през врата на Натали, а тя от своя страна уви ръката си около кръста му. Това щеше да завърши зле и те всички го знаеха, но въпросът е... За кого ще свърши зле?

- Най-после се появихте - проговори усмихнато Натали

- Имахме малко работа - Йонг се изкикоти и бутна леко Юнги

- Така е. Изморен съм, но това не означава, че ще ви оставя да победите - усмихна се стил swag

- Знаем, че английският ти е ужасен - Натали извъртя очи

Юнги взе топката и я завъртя на пръста си, а Йонг завърза косата си и застана леко встрани. Натали застана в защита пред Юнги, а Кендал пазеше Йонг.

Юнги започна да дриблира срещу Натали, но и двамата не изпускаха очен контакт, което беше напълно грешно в случая. Натали се пресегна за топката, а Юнги ѝ се усмихна и със светкавична скорост, я заобиколи и подаде към Йонг, но Кендал хвана топката и се затича към коша, а щом хвърли топката към него, Юнги я отби и започна да тича в противоположната пососка. Направи три крачки и след това вкара топката с лекота в коша.

- Едно на нула - Юнги се захили

- Не е много честно само тримата да играем - Натали изплю отровата си, а Йонг сведе поглед

- Хайде, имаме още да играем! - провикна се Кендал и плесна с ръце

Всички заеха старите си позиции, но този път Натали щеше да дриблира, а Юнги да е в защита. Двамата се гледаха по убийствен начин, хвърчаха искри, но не от любов и страст. Натали започна да дриблира леко от едната ръка към другата, а в същото време гледаше Юнги, но той следеше топката.

Кендал бе застанал по такъв начин пред Йонг, че напълно я скриваше, не че тя се опитваше много да се включва де, но все пак. Бе пределно ясно, че играта ще се води само от Натали и Юнги. Кендал се отдръпна и погледна Йонг.

- Искаш ли да отидем за хапване? Тези двамата няма да ни отстъпят топката - предложи той

- Като познавам Юнги... - измърмори Йонг и кимна с глава

- Ние се връщаме след малко! - викна Кендал с надеждата някой от двамата да го чуе

* 45 минути по-късно*

И двамата бяха вир вода. Юнги не виждаше нищо от мократа си коса, а Натали едва дишаше, заради стегнатия спортен сутиен, но не се предаваха.

Натали заобиколи с дрибъл, но Юнги ѝ я отмъкна и вкара кош. Резултата бе равен и се очертаваше дълъг ден за половинките им, ако не спрат сега.

- Стоп, стоп - Юнги размаха ръце

- Хвана те страх ли? - Натали се засмя задъхано

- Естествено, че не! - извика той - всъщност, къде са Йонг и Кендал?

Момичето се огледа наоколо, но нямаше и следа от Кендал и Йонг. Повдигна ръце и тръгна към пейката, за да си почине, но Юнги нямаше да остави нещата така.

Той я хвана за ръката и я дръпна към себе си, а след това я притисна и сложи и двете си ръце на гърбът ѝ.

- Да не мислиш, че не знам какво опитваше да направиш? - Юнги се усмихна

- Знаеш ли какво...? - прошепна Натали

- Не - прошепна обратно Юнги

- Игрището е малко и е скрито - тя го погледна и прехапа устните си

- Тогава се радвай, че никой няма да ни види - той се усмихна

- Не искам Кендал или Йонг да ни видят - тя се отблъсна от него

- Ще бъдем бързи и тихи - Юнги отново дръпна Натали

С един бърз ход развърза и дръпна надолу късите си гащи, а след това по същия начин смъкна леко късите панталонки на Натали, а след това пъхна ръката си.

696 words