I Am A Monster /BTS M. Yoongi Bulgarian fanfiction/

Любов

* Гледна точка на Натали *

С татко стояхме пред вратата на болничната стая, в която бе настанен Юнги. Доста се колебаех дали да натисна дръжката и да го видя безпомощен и наранен или да не тормозя горкото си сърце с подобни сцени. Естествено, трябваше да отворя вратата и го направих.

Той лежеше в болничното легло и изглеждаше по-блед от обикновено, а това е прекалено много. Смъмрих се на ум и пристъпих към леглото му, а татко затвори вратата след себе си.

- Какво правите тук? Само с едно намушкване няма да ме изплашите - проговори Юнги със спокоен и дълбок тон

- Не знам до колко се имаш за страшен и велик, но има нещо, което пропускаш - приближих глава до неговота - има хора зли колкото теб, дори и повече - усмихнах се и направих знак на татко да седне на стола до леглото, а аз раздвижих дългите си крака към дригуя край на леглото

- Искам да знам едно - баща ми присви леко вежди и погледна безпомощният за момента Юнги - защо точно най-добрият ти приятел? С нищо не съм те обидил, винаги сме делили властта и богатството

- СТИГА! - извика Юнги, а след това стисна очи, заради болката явно - аз съм Чудовище, а чудовищата нямат чувства или срам. Искам цялата власт за себе си, не мога да деля, не искам да деля!

Усмихнах се на една страна и изтеглих възглавницата, която бе под главата му, а той ме погледна с големите си тъмнокафяви очи. Ще го направя. Ще се отърва от шибаното копеле. Направих знак на татко да излезе, а той поклати глава.

- Ще съм до теб и ще те прикривам - окуражи ме той

- Тогава излез пред вратата и наблюдавай да не дойде някой - усмихнах се топло на баща си

- Не можеш да ме убиеш - Юнги също се усмихна - ти ме обичаш, а и не случайно ми казват "Чудовище"

Той се надигна, хвана ме за ръката и ме дръпна към себе си, а след това ме хвана за гърлото. Татко направи опит да го спре, но тогава Юнги затегна хватката и татко се отдръпна. Започнах да се бунтувам, а щом той забеляза това ме метна на болничното легло до себе си и се надвеси над моя милост.

- Излизай - Юнги погледна татко - Куон Че Джи!

- Пусни дъщеря ми или ще те спукам от бой! - татко бе негоден за борба вече, изглежда млад и жизнен, но съвсем не е така

-Излез татко - казах едва, но със спокоен тон

Баща ми ме послуша, знаеше че ме е обучил добре и ако трябва да се защитавам, ще го направя като професионалист. След като баща ми излезе и вратата се хлопна, Юнги ме погледна, а аз се усмихвах, макар да не можех да дишам кой знае колко.

- Бъркаш ми в здравето, Куон Натали - изсъска през зъби той

- Но ме обичаш - пуснах възглавницата и настаних ръцете си на раменете му - както аз обичам теб

- Защо го правиш? Защо ме нараняваш по този начин? Защо трябва след толкова време отново да те видя и сърцето ми да препуска като лудо? - зададе хиляди въпроси, а аз исках да му отговоря просто, но това е невъзможно

Хванах ръцете му и успях да разхлабя хватката, дори да махна ръцете му от шията си. Исках го мътъв, заради това, че метна баща ми, но нека си признаем, че Куон Че Джи не е най-интелигентният човек. Исках да убия Юнги, но и в същото време сърцето ми се свиваше само при мисълта, че може никога повече да не усетя допира или аромата му... Се сривах тотално.

- Искам да ми повярваш само за едно - погалих лицето му с една ръка - обичам те, макар да съм била с Кендал 3 години, той не означава нищо за мен колкото ти

- Що за лъжи, Натали? - Юнги се засмя

- Не те лъжа - поклатих леко глава и в този момент забелязах, че болничната пижама е започнала да образува малко петно кръв - легни, а аз ще извикам сестрата

Успях да накарам Юнги отново да легне и се измъкнах от хватката му, но точно преди да тръгна към вратата, той отново хвана ръката ми. Дръпна ме към себе си и ме целуна. Бях тотално влюбена. Неизлечимо влюбена... В чудовище.

- Аз също те обичам, Нат - прошепна той - не съм спирал да мисля за теб. Подяволите, обичам те!

* Час по-късно *

Седях на терасата, в апартамента на татко, а той тъкмо носеше по една чаша кафе. Седна до мен и се усмихна, но не ме гледаше. Знам, че го разочаровах.

- Любовта е велико нещо - погледна ме и продължи да се усмихва - ако наистина обичаш това чудовище, обичай го с цялото си сърце и му докажи, че може да бъде обичан

- Мисля, че днес го разбра - усмихнах се и отпих от кафето си

775 words
Постарах се да е по-интересно~ Надявам се да ви хареса~ Нов ъпдейт в Вторник 💜