I Am A Monster /BTS M. Yoongi Bulgarian fanfiction/

Все същия задник

*Гледна точка на Натали*

След като се опрях на мивката и се погледнах в огледалото, видях Юнги зад себе си и се вцепених. Какво иска? Защо отново се появява в живота ми? Това, което имахме беше нещо невинно и малко, а той продължава да ме преследва.

Затворих очи и въздъхнах, а след това се обърнах към Юнги, който не показваше никакви признаци на живот. Да не би да е дух, който мога да виждам само аз? Невъзможно, нали Кендал го поздрави, а и има момиче с него.

- Мина много време - произнесоха пухкавите му червеникави устни

- Така е - кимнах и се облегнах на мивката

- Това ли е годеникът ти? - попита спокойно

- Да - отново кимнах - това ли е приятелката ти? - погледнах го право в очите, за да разбера дали ще ме излъже

- Годеница ми е - отвърна бавно и се приближи с крачка към мен

Гледах го втренчено, докато той не откъсваше поглед от устните ми, виждах го, но защо? Въпросът ми е единствено-защо?

Опитвах да се слея с мивката в буквалния смисъл на думата, толкова силно притисках задника си в нея, че със сигурност щях да я счупя всеки миг.

- Радвам се за вас. Кога е сватбата? - усмихнах се нервно

- Защо ме питаш подобни неща? - той се усмихна самодоволно - ревнуваш ли?

- Все същият задник - нервният ми смях се изпари и на негово място се настани проста усмивка

- Ти каза, че съм Чудовище, а Чудовищата не се променят - изрече бавно, с тежък глас и се приближи още повече към моя милост. Делеше ни точно една негова стъпка

- И съм била напълно права - отлепих задникът си от мивката - нека те попитам нещо последно - направих крачка напред и сега между нас заставаше единствено 5 или 10 см разстояние

Юнги се подсмихна, все същият задник си е, а си мислех, че ще намери момиче, което да го направи човек, а не още по-голямо чудовище.

- Обичаш ли я? - отпуснах ръце до тялото си

- Обичам я. - изрече студено той

Имах чувството, че в този момент сърцето ми спря да тупти, сякаш съм на път да умра и то от тези две думи и то защо? Някой да ми обясни защо?!

Подсмихнах се и поклатих глава положително, какво да се прави, все някога щеше да се случи, искам или не.

- Обичаш ли го? - попита той след известно мълчание

Погледнах Юнги, а той гледаше встрани. Не знам дали го обичам... Вече не съм сигурна...

- Да. Обичам го. - отвърнах му по същият студен начин, а той стисна очи

- ЛЪЖЕШ! - извика яростно и ме погледна с потъмнели очи. Кафявите му ириси станаха почти черни

- Майната ти, Мин Юнги. На теб, твоята ярост и изкусително привличане - изрекох на един дъх и след това го дръпнах към себе си, а след секунда устните ни се сблъскаха

Той ме обгърна с ръцете си, а аз увих своите около вратът му. И двамата се борехме за надмощие, но в същото време се наслаждавахме на вкуса идващ от другия.

Имам чувството, че през тези 4 години не съм живяла. Сякаш целувките на Кендал са били някакви успокоителни, които са ми действали временно. Щом докоснах устните на Юнги със своите полетях към седмото небе без съмнение.

520 words