Just like you

10

Когато се върнах в офиса си, веднага взех още едно успокоително. Лекарката, която ми ги изписа, каза да не прекалявам и да вземам само при нужда, но по дяволите, днес имаше спешен случай. Ако господин Томлинсън не ми беше подхвърлил онези мили думи, надали щях да съм способен да издържа краткото пътуване от ресторанта, в който обядвахме до издателската къща. Понякога ми се иска повече хора да ме разбират. И за да не прозвуча като егоист, ще кажа, че би било прекрасно, ако се отнасяме по-мило и разбиращо към тези, чиито психики са по-нестабилни и често изпадат в кофти състояния.

Преди да се настроя отново за работа, реших да проверя телефона си за пропуснато съобщение или обаждане от Зейн, тъй като по време на обяда щеше да бъде неучтиво от моя страна да зяпам телефона в очакване на отговор от партньора ми. Останах разочарован след като видях, че отговор липсваше. Нито обаждане, нито съобщение от Зейн. Е, явно се занимава с някой претенциозен клиент или просто работата му идва в повече.

„Ако знаеш само как се изложих... ужас!" – написах му бързо още едно съобщение и заключих телефона си, за да не се разсейвам повече.

Дали шефът е поставил камери в помещенията, за да ни следи дали работим? Както и да е, по-добре да не мисля по този въпрос, а съвестно да си върша работата.

Двадесет минути преди работното ми време да приключи, телефонът ми оповести, че имам ново получено съобщение. Веднага го грабнах с надеждата, че е от Зейн и ми предлага да се срещнем след работа. Уморен съм, но искам да му разкажа за първият си работен ден. И не искам да му обяснявам по телефона.

„Съжалявам, бях много зает и дори не съм си поглеждал телефона. Пътувам към издателството, надявам се, че нямаш против да се приберем заедно."

„И изведнъж денят ми стана по-хубав. Благодаря, че идваш насам. Нямам търпение да се видим." – написах в отговор.

Преди да изключа лаптопа и да прибера нещата си, огледах за последно имейлите, за да съм сигурен, че не съм пропуснал някой от клиент или пък да съм допуснал грешка докато съм изпращал отговор на някого. Слава богу, днескашният ден мина без излагации, като изключим сцената, която разиграх в ресторанта и шефа ми разбра, че имам проблеми.

Толкова бях развълнуван, че ще видя Зейн, та дори не видях шефа ми, стоящ до кафемашината.