Just like you

7

Господин Томлинсън вървеше бързо пред мен, водейки ме към офиса, в който щях да работя. Едва сега забелязах разликата във височината ни. Той бе с около десет сантиметра по-нисък от мен.

- Забравих да спомена, че ще бъдеш сам в офиса. Тук така или иначе няма много персонал и само две жени делят общо помещение. – обясни ми. Супер, точно това, което исках. Ако се почувствам зле или изпадна в някоя истерична криза, поне никой няма да вижда в какво се превръщам. От друга страна, нов съм и може би ще се нуждая от някои наставления, ако допусна грешка или просто не знам как да подходя в даден случай. Е, шефът каза да се обръщам към него, но е очевидно, че няма да го направя. По принцип не обичам да моля за помощ. Чувствам се безполезен и така сякаш нямам никакви познания.

- Заповядай. – господин Томлинсън отвори вратата към въпросната стая и ми направи път да мина. – Не е нищо особено, но...

- Харесва ми! – не очаквах, че ще се осмеля да изкажа гласно какво мисля за бъдещото ми работно място. Но наистина, харесваше ми, макар и да не съвпадаше с очакванията ми. Имаше голямо, светлокафяво бюро, стол с колелца, а зад него библиотека с немалко книги. Зачудих се защо му е да слага книги тук и дали имаше такива и в другите офиси.

Може би, защото е издателска къща? Както и да е... Стаята не беше толкова голяма, но въпреки това беше успял да побере средноголям диван.

- Това е за клиенти, които искат лично да дойдат и да обсъдят работата по книгите си. – явно видял, че зяпам като малоумен дивана, господин Томлинсън ми обясни. Върху стъклената масичка пред дивана имаше разпръснати визитни картички и някакви списания, явно за убиване на времето, както слагаха такива и във фризьорските салони, докато чакаш реда си. – Надявам се, че тези цветя няма да ти пречат. Ако не ги харесваш, чувствай се свободен да ме уведомиш за това. – каза и посочи към наредените цветя по високия цветарник.

- Не ми пречат или нещо такова. – смотолевих.

- Добре тогава. Обедната почивка започва в дванадесет и приключва точно в един. Ако не си забелязал, във фоайето има кафемашина, ако искаш да си вземеш кафе или нещо друго в малката почивка. О, тя е от десет до десет и петнадесет часа. Въведох това допълнение, тъй като повечето колеги са пушачи и предложиха да имат кратка почивка, за да изпушат по едва-две цигари.