Just like you

47

- Какво ще искаш за пиене, Луи? Имаме вино, уиски и някакъв ликьор, който съпругата ми обожава. Обикновено вечер си сипвам малко уиски, но понеже Хари не пие, няма кой да ми прави компания. – татко агитираше Томлинсън да пие с него.

- Налейте ми каквото и вие ще пиете, господин Стайлс. – на Луи сякаш му беше неловко, макар че не ми се стори притеснен, когато го поканих на вечеря. Дори и когато майка ми се втурна към него, ръсейки любезности.

- Зарежи ги тия любезности, моето момче. Нали вече се познаваме? – баща ми се засмя и с широка усмивка отиде да вземе бутилката с уиски.

Петнадесет минути. От точно толкова се „познават", а татко, изглежда вече го боготвори. Не помня да се е държал така със Зейн на първата им среща. По-скоро беше резервиран и участаваше в разговора от учтивост.

Добре, разбирам. Луи е мил, учтив, привлекателен, приятелски настроен към всички и от него лъха голяма доза позитивизъм. Трудно е да не се увлечеш по него. Все още се чудя защо няма приятели и защо му е било трудно да изгражда връзки. Изглежда така сякаш има опит във всичко това. Когато съм с него, няма и следа от неопитност.

Татко дори не си направи труда да ме попита дали и аз искам нещо за пиене. Наля уиски в две чаши и подаде едната на Луи. Е, явно на мен и майка ми не ни се полага алкохол тази вечер. За нея е разбираемо, все пак още пие лекарства, макар и понякога да си позволява по две-три глътки от любимия ликьор. Нито капка повече.

- Е, Луи, с какво точно се занимаваш в издателството? Хари не ни споделя много за работата си там, а и аз самия не се интересувам особено от оформление на книги, дизайни на корици и все такива подобни. – татко подхвана разговора почти веднага след като с Луи вдигнаха наздравица. Чувствах се така все едно току-що сме отбелязали началото на новата календарна година. Вдигат се тостове, хората започват да кроят планове за следващите месеци...

- Аз съм управителят. – Луи изстреля.

Ръката на баща ми, с която държеше чашата в близост до устните си, застина във въздуха.

- Изглежда връщаме любезностите в употреба, господин Томлинсън. – татко се засмя. – Хари? Защо не си ми казвал досега, че с шефа ти сте приятели? И защо чак сега разбирам, че поканихме на вечеря човека, който сбъдна мечтата ти да работиш в издателство?