Just like you

43

Въртях се неспокойно на седалката и все още не можех да си поема въздух. Сякаш целувката с Луи тотално бе спряла дъха ми.

- Сигурен ли си? – Томлинсън отново ми хвърли бърз поглед, докато стискаше с все сила волана. Ясно виждах притеснението му, но и аз бях в същото положение. Едва успяхме да се измъкнем от клуба, преминавайки измежду танцуващите тела.

- Аха. Все още не искам да се прибирам. – отвърнах. Мислех, че ще се разколебая, но не. Сякаш бях инжектиран с най-силният наркотик, който безмилостно се разпореждаше както с ума, така и с тялото ми. Казват, че можело да се пристрастиш към наркотик без да си го опитал, но мисля, че визират определен човек. С Луи си разменихме няколко целувки в клуба, като изключим предходните, за които се чувствах виновен, а аз вече съм опиянен. От начинът, по който ми влияе. От начинът, по който ме кара да се чувствам.

- Много е задушно тук. – Томлинсън каза и натисна някакво копче, за да отвори прозореца на колата.

Не помага. – исках да закрещя, тъй като горещите вълни продължаваха да заливат тялото ми, а хладния вечерен въздух изобщо не облекчи състоянието, в което се намирах. Не беше паник атака. Не беше и обикновена тревожност, като преди изпит или напрегната ситуация. Възбуда. Крайно отчаяние. Исках всеки момент Луи да спре колата и отново да слеем устни в спираща дъха целувка. Да почувствам горещата му кожа, както в клуба, когато без позволение пъхнах ръце под тениската му. Да изследвам всеки сантиметър от него и най-накрая да се освободя от всички ограничения, които ме спират да му се отдам изцяло. Да, мина твърде малко време. Да, би трябвало още да страдам заради постъпката на Зейн и да не искам да се доверя на някого отново, но... говорим за Луи, по дяволите. За човекът, който ми подаде ръка и прие проблемите ми като свои. Който ме насърчаваше, подкрепяше и не ме изостави, дори и когато го отблъснах, наранявайки го още повече с факта, че съм обвързан. Не се отказа, дори когато всичко изглеждаше загубено.

- Стигнахме. – гласът му беше по-дрезгав от обикновено. С бързо движение премахнах колана и изхвърчах навън, в тъмната нощ. Докато пътувахме поне успях да изпратя съобщение на татко, лъжейки го, че ще прекарам нощта със Зейн. Трябва да им кажа. А и какво лошо може да се случи? Хората се събират и разделят. Веднъж татко сам ми каза, че е имал две продължителни връзки, преди да срещне майка. Тя не е била първият му избор. Не е била жената, чиято първа целувка той ѝ е откраднал. Тогава защо трябва толкова да задълбавам в темата и да се измъчвам излишно? Зейн продължи напред. Предал ме е, докато още бяхме заедно и се заблуждавах, че ще бъде този, с когото ще прекарам всичките си останали дни.