Just like you

31

Мислех, че с Луи ще вечеряме навън, но останах изненадан, когато каза, че иска да прекараме вечерта в дома му. Първият път, когато отидох у тях, направих грешка, която надали някога ще мога да си простя. От друга страна вече приех поканата, а и някак си ще се чувствам по-добре, ако сме само двамата. Без твърде любезни сервитьори, без говорещи на висок тон клиенти, без да се безпокоя дали ще успея да издържа по време на цялата вечеря.

- Със Зейн ще вечеряте навън, така ли? – майка ми се опитваше да ме заговори докато си търсех връхна дреха. Не съм споделял на никого, че със Зейн в момента сме разделени. Не искам да тревожа родителите си, а и понякога за една връзка е по-добре така. Може би, когато отново подновим отношенията си, този път те ще бъдат по-стабилни. И връзката ни ще бъде по-силна отпреди.

- Не, ще излизам с колеги от издателството. – излъгах.

- Радвам се, че вече имаш повече приятели.

- Аз също.

- Баща ти също се радва за теб, но не го показва. – майка ми продължи.

Не можех да разбера дали иска да ми каже нещо друго, или просто е решила да водим някакъв безсмислен разговор. Иска ми се тя да можеше да споделя всичко, за което си мисли, а не да крие от мен и татко. Мисля си и за Луи. Мога да си представя как се е чувствал, когато е бил тийнейджър. Колко му е било трудно, как е бил сам и неразбран от никого. Колко е страдал, колко е бил безпомощен...

- Забавлявай се. – майка ми каза, съпровождайки ме до входната врата. Наведох се и лепнах целувка върху бузата ѝ, а тя леко се усмихна. Това е някакъв напредък. Липсваше ми усмивката ѝ.

Таксито вече ме чакаше. Продиктувах адреса на Луи, когато се настаних на седалката. Безпокойството отново ме обзе, но си напомних, че когато отида в дома на Луи, то постепенно ще изчезне. Както, когато съм със Зейн. Тогава също се чувствам спокоен и себе си.

Желанието да му пратя съобщение бе също толкова силно, както и преди, но когато влючих телефона и натиснах върху полето за изпращане на текст, бързо се разколебах. Няма да му пиша. Той сам ще реши кога да се свърже с мен.

Пътят до домът на Луи сякаш траеше цяла вечност. Хората с тревожност биха се съгласили с мен, защото знаят какво е мъчение и колко сила трябва да събереш в себе си, за да издържиш. Понякога пътуването с автобус или пазаруването в магазин са истински кошмар.