Just like you

8

- Насам. – шефът ми посочи към черен рейндж роувър, паркиран пред сградата, от която излязохме току-що. Мислех си, че ще отидем пеша, но явно не. Изведнъж, всичкото спокойствие, което изпитвах досега, изчезна. Заковах се на място,сякаш съм видял призрак да пресича пътя ми.

- Някакъв проблем ли има? – господин Томлинсън се обърна към мен и въпросително повдигна вежда.

- Мислех, че ще отидем пеша. Тъй като казахте, че заведението е наблизо, си помислих, че...

- Извинявай, моя грешка. Имах впредвид, че бързо се стига с кола.

Хубаво щеше да бъде, ако беше уточнил тази немалка подробност.

- Какво ще си кажат колегите, ако... – отново бях прекъснат.

- Те вече обядват или просто се размотават по магазините в обедната почивка. Няма за какво да се тревожиш. Хайде, качвай се.

Около минута само се взирах в него. Беше ми твърде неудобно да се кача в колата на все още непознатия за мен човек. По-лошото е, че ми е шеф и просто не е редно. Колегите, които все още не познавам, ще си помислят, че съм започнал работа, само защото съм приятел на управителя. Не искам да мислят лоши неща за мен.

- Добре. – въздъхнах примирено. А и вече се бях съгласил, не исках да правя лошо впечатление и пред шефа. Едно е колегите да имат лошо мнение за теб, съвсем друго е да разочароваш по някакъв начин шефа си. Ако трябва да избирам, по-добре да сгафя пред персонала.

Настаних се до шофьорското място, а секунди по-късно, Томлинсън потегли. Усетих как ръцете ми започнаха да треперят и се прокълнах задето оставих успокоителните в офиса. Зейн все ме предупреждава, че един ден мога да стана зависим от тях. Не ми пука особено. Единственото ми желание е да се чувствам нормален, а това няма как да стане, ако не вземам успокоителни.

- Надявам се, че заведението ще ти хареса. Често се отбивам в обедната почивка. – уведоми. Не казах нищо, а се фокусирах върху това да спра треперенето на ръцете си.

Десет минути по-късно, шефът ми паркира пред малко ресторантче. Улицата не беше оживена, което моментално ме накара да харесам местоположението на заведението. Излязох от колата на господин Томлинсън и внимателно затворих вратата. Зейн все ми прави забележки задето не внимавам, когато затварям вратата на колата му. А тази на шефа ми, определено е по-хубава и скъпа. Не искам да сгафя и той да ми се разкрещи, макар че, доколкото го познавам, надали ще го направи. Създава впечатление, че е приятелски настроен към всички. Ако не беше, нямаше да покани нов служител на обяд през първия му работен ден.