Just like you

20

- Някакви проблеми? – Луи попита, когато се качих в колата му. Междувременно се бяхме разбрали да ме чака на съседната улица, за всеки случай.

- Не, никакви. Четвърто? – посочих към картонената полуизпита чаша, която държеше. Изглежда, когато е нервен, Луи прибягва към кофеина, което за мен е малко странно, но мога ли да го съдя? Това, което аз правя е по-вредно и още по-пристрастяващо.

- Да. – шефът ми доизпи останалите глътки и остави чашата в поставката.

Искаше ми се да го попитам, още когато предложи да отидем у тях, защо просто не реши да отидем в някое заведение или нещо такова. Щях да се чувствам по-спокоен, отколкото да отида у тях. Реших да не се натоварвам с прекалено много мисли, а да се съсредоточа върху пътуването. Явно Луи така е преценил, а и аз вече се съгласих.

- Искаш ли да избереш музиката? Имам някои дискове, но ако предпочиташ радиото, няма проблем. Ако пък не ти се слуша музика, също няма проблем. – Луи каза. Ръцете му стискаха волана по-силно от необходимото и изглежда още беше нервен. Мислех, че щом тръгнем и се съсредоточи върху пътя, ще се поуспокои.

- Нека е радиото. – отвърнах и се пресегнах, за да го включа. Нямах желание да разглеждам колекцията му от дискове точно сега. Тихата музика се разпиля из помещението, позволявайки на притеснението бавно да напусне тялото ми. Преди да тръгна реших да се вслушам в съвета на Зейн и да опитам да се справя със стреса без лекарства. Крайно време е да опитам. А и както каза психиатърката, която ми изписа успокоителните, трябва да се справям сам с проблемите си. Получавам паническа атака и какво от това? Всеки пети човек по света страда от това, макар и да не му личи. От къде мога да съм сигурен, че и Луи не се е чувствал кофти, докато е разговарял с мен? Възможно е просто да се е преструвал, да се е усмихвал повече, замаскирайки проблема. А всичко, което правя аз е да се оплаквам, да проливам сълзи, когато остана сам в стаята си и да бягам от проблемите. Защото така е по-лесно. Защото е по-лесно да бягаш, отколкото да се изправиш пред страха.

Сепнах се, когато телефонът ми ме уведоми за получено съобщение. Видях как Луи ми хвърли бърз поглед, а после отново насочи вниманието си върху пътя.

Съобщението беше от Зейн. Очевидно вече не ми се сърди за каквото там ми се сърдеше по-рано.