Just like you

33

- Той трябва много да се постарае, за да му простя! – Дария беше непреклонна. Всички бяха приключили с обяда си и допиваха питиетата си, а аз още ровех из храната.

- Радвай се, че поне има шанс за връзката ви. Откакто Мадисън ми изневери, вече не вярвам на никоя. По-добре да съм необвързан. – Джъстин се намеси.

Изневери. Скандали. Мислех, че като изляза с тях на обяд ще забравя поне за няколко минути за проблемите си. Майка ми отново се влошава. Не говори, а стои сама в стаята си с часове. Утре с баща ми отново ще отидат при психиатъра ѝ и ме е страх, че може отново да я върнат в клиниката. Тъкмо когато си помислиш, че нещата се нареждат, те рухват пред очите ти. С Луи отново се преструваме, че нищо не се е случило в дома му последния път. Сякаш не се бях канил да го целуна. Пак си говорим, праща ми съобщения, когато съм вкъщи, а преди рядко го правеше. Пишеше ми, само ако е свързано с работата, а сега ми праща линкове към песни и се интересува дали ми харесват, препоръчва ми филми, държи да знае дали съм добре, предвид обстановката вкъщи и като цяло. Това никак не ми помага, тъй като се улавям, че мисля за него повече и отпреди. Раздялата със Зейн също изобщо не помага, както той си мислеше, че ще стане. Ако бъдем разделени още дори ден, имам чувството, че съвсем ще се побъркам. Твърдо съм решен, днес след работа да отида до дома му и да сложа край на цялото това мъчение. Искам мислите ми изцяло да бъдат ангажирани с него, а не с Луи. Томлинсън ми е приятел и държа да си остане такъв.

- Искаш ли да кажа на сервитьорката да ти сложи обяда в кутия, за да го изядеш по-късно? – Дария ме попита, откъсвайки ме от мислите си.

- Не, сигурен съм, че няма да огладнея по-късно.

- Както кажеш.

След обедната почивка основно се занимавах с редакция и форматиране на романа на онази жена, за която споменах на Луи. Натоварих се с още повече работа, но може би така е по-добре. Човек трябва да е ангажиран с нещо, за да разкара лошите си мисли. Липсата на концентрация вече е друг въпрос.

- Направо вкъщи ли се прибираш? – гласът на Луи ме сепна и ръката ми увисна във въздуха, докато се канех да отворя входната врата. Обърнах се към синеокия, който чакаше кафемашината да приготви кафето му.

- Всъщност не, обещах на един съсед да му помогна с компютъра. – излъгах. Не исках да споделям, че отивам буквално да се моля на Зейн да подновим отношенията си.

- Жалко, мислех си да се помотаем след работа. Свършвам след по-малко от половин час, но ужасно много се нуждая от кафе.

- Може би друг път. – промърморих. Пожелах на Луи приятна вечер и бързо се изнизах от сградата. Няма да има друг път. Веднъж щом върна Зейн в живота си ще забравя, че изобщо съм изпитвал макар и незначително привличане към шефа ми.