Just like you

48

- Благодаря ти. За всичко. – Луи отново изглеждаше леко притеснен и пристъпваше от крак на крак докато стояхме навън. Излязох, за да го изпратя, а и защото аз също исках да му благодаря. Отдавна не съм прекарвал толкова хубава вечер. Родителите ми, както и предполагах, го харесаха. Не ми се искаше да се запознават тази вечер, но явно такъв е бил планът на Съдбата.

- Аз съм този, който трябва да благодари, Луи... – промърморих.

- Но защо? – Томлинсън се засмя. – Ти беше този, който ме покани на вечеря в дома си. Запозна ме със семейството си и позволи ми да ти издам една тайна... аз... за първи път се почувствах като у дома си, Хари. Никога не съм се чувствал по този начин в компанията на собствените ми родители.

От това заболя, въпреки че не аз съм преживявал онези гадости, на които е бил подложен Луи в тийнейджърските си години.

- Със сигурност ще се възползвам от поканата на баща ти да излезем някоя вечер. – Луи веднага пренасочи темата, виждайки как настроението ми рязко се влоши. – Ако нямаш нищо против, разбира се.

Поклатих глава в знак на отрицание.

Утре.

Още утре ще призная пред родителите ми, че между мен и Зейн всичко е приключило и че с Луи се срещаме, макар и все още да не сме говорили за отношенията ни. Не искам да бъдем приятели с привилегии или просто колеги, които си хвърлят погледи и изпитват нещо един към друг. Ако отново ще изграждам връзка с някого, то това ще бъде с Луи. Ако със Зейн бяхме скъсали преди година и не познавах Томлинсън, никога не бих си помислил за нова връзка. Щях да прекарам остатъка от живота си в самота.

- Е, не искам да те задържам навън повече. – Луи се прокашля и извади ключовете за автомобила си. Хвърлих бърз поглед назад, за да съм сигурен, че нито майка ми, нито баща ми ни наблюдават от прозореца, и се приближих към Томлинсън, хващайки го неподготвен за предстоящото. Слях устните ни в бърза целувка и веднага отстъпих назад, малко смутен от поведението си.

- Лека нощ, Хари. – Луи каза, едва прикривайки усмивката си. Добре че беше тъмно, защото не исках да види, че съм се изчервил от срам.

Но какво толкова? Просто целувка за довиждане. Нима не правят така хората, които изпитват чувства към някого?