Just like you

39

- Е, слушам те. – атакувах Зейн, веднага щом заехме местата си в заведението. Докато вървяхме до тук, малко се успокоих, но все още бях напрегнат и ядосан. Не исках Зейн да ми губи времето с празните си приказки и подхвърлените лъжи. Той ме предаде и няма никакво оправдание, което да смекчи вината му.

- Съжалявам. – това бе първото, което каза, а след това виновно сведе поглед. Младата сервитьорка, навярно все още учаща в гимназия, остави две менюта на масата и бързо се отдалечи, явно разбрала, че някой от двама ни всеки момент ще избухне.

- Само това ли ще кажеш? Дойде до издателството, за да ми подхвърлиш клишираното „съжалявам"? – повиших тон. Не трябваше да слушам Луи. Бях твърдо решен никога повече да не се срещна със Зейн, а какво правех в момента? Унижавах се и дълбаех в раната.

- Какво ще пиеш? – тотално пренебрегващ казаното от мен, чернокосият мъж започна да разглежда менюто, преструващ се на заинтересован.

- Не сме на среща или нещо такова. Не съм дошъл да пия кафе с теб и да си говорим за живота. – сопнах се. Тъкмо, когато осъзнах, че наистина си губя времето и реших да стана от мястото си, сервитьорката се върна, за да попита какво ще желаем.

- Едно чисто кафе и капучино с две захарчета, ако обичате. – Зейн заяви поръчката и подаде на момичето менютата, които ни даде по-рано. Мразех факта, че ме познаваше толкова добре, или само аз така си мислех. Ако наистина ме познаваше, нямаше да постъпи толкова долно, изневерявайки ми.

- Не мислиш ли, че губиш ценно за теб време? Казах половин час, нито минута повече. – отново заговорих. Нека се свършва с това мъчение!

- Кристофър беше мой клиент. Отначало не ми направи никакво впечатление, а и беше твърде капризен. Понеже татуировката, която искаше, бе обемна и доста трудна за изобразяване, ни трябваха три срещи. Просто се случи и...

Негов клиент? Три срещи? Нима му е било толкова лесно да ме предаде?

- Добре ли сте? Да ви донеса ли и чаша вода? – чувах приглушения глас на сервитьорката, но погледа ми беше насочен към Зейн. Опитвах се да си поема въздух, но ми беше трудно.

- Донесете и чаша вода. Благодаря. – чернокосият отговори вместо мен. – Хари, добре ли си?