Just like you

42

- Къде ще ходите със Зейн? – татко се поинтересува, докато оправях ризата си пред огледалото в коридора. Доста се чудех какво да облека, все пак щяхме да ходим в клуб, но накрая избрах черна риза и черни, тесни дънки.

- Някаква рок група ще свири в клуб. – обясних. Отново лъжа. Все още не бях готов да им кажа, че със Зейн вече не сме заедно.

Баща ми ме гледаше шокирано, вероятно изненадан, че ще изляза от зоната си на комфорт. Обикновено със Зейн посещавахме по-забутани заведения или прекарвахме времето си вкъщи или у тях. Обичах да ходя на концерти, но рядко го правех, защото знаете... прекалено много хора на едно място. Мисля, че със Зейн ходихме точно два пъти.

- Имам успокоителни. – защитих се преди татко да започне да ми говори колко се гордее с мен, че ще изляза тая вечер. Нямах нужда от успокоителни думи. Не исках да се радва за мен, защото можеше и да се проваля. Луи щеше да ме разбере, ако поисках да си тръгнем по-рано, но щях да се опитам да издържа възможно най-дълго.

- Хари, виж, не искам да се бъркам във взаимоотношенията ви, но честно казано, Зейн ми липсва. Преди редовно ни гостуваше, а напоследък...

- Зает е, затова. – веднага отвърнах. Не исках да давам излишни обяснения. Това, че все още живеех с родителите си, не означаваше, че ще им давам обяснения за всичко. Да, Зейн преди често идваше на гости и нашите го харесваха, дори прекалено много за родители, чието дете от ранна възраст си пада по мъже, но все пак. Нещата се променят. Хората се разделят. Знам, че ще им е кофти, когато им кажа истината, но трябва да уважат решението ми. И това на Зейн. Разбира се, няма да им кажа за изневярата, тъй като не съм светец и аз също допуснах грешки.

- Разбира се. – татко явно разбра, че няма да измъкне повече информация от мен, затова се предаде. – Е, забавлявай се. Майка ти иска да сготвя лазаня. Това е напредък, нали? Преди не ѝ пукаше дали ще вечеря, или не, а какво остава да пожелае да сготвя любимото ѝ ястие...

Виждах щастието и надеждата в очите на баща ми и това стопляше сърцето ми. Бих дал всичко, за да може родителите ми да са добре. Искам майка ми да се излекува и никога повече да не изпада в депресия, а татко отново да започне да работи, а не да се чувства зле, стоейки вкъщи по цял ден. Знам какво удоволствие му доставяше работата, а сега страда и се чувства безполезен, което, разбира се, не е така.