Just like you

46

- Тотално съм изтощен. – простенах. – И нямам никакви сили да изляза от колата ти.

- Предложението все още важи. Може да останеш в дома ми, а и утре също не сме на работа.. – Луи отново се опита да ме изкуши с идеята си. Истината е, че искам да се прибера и да говоря с родителите си за раздялата ни със Зейн. И не, няма да се изкарвам жертва пред тях, обвинявайки за всичко Зейн. И аз имам вина.

- Луи, трябва да говоря с нашите за знаеш... – въздъхнах уморено. – Не е окей да продължавам да ги лъжа. Не че е тяхна работа какво правя с живота си, но бяха свикнали със Зейн и знам, че ще продължат да разпитват докато не им кажа истината.

- Хубаво. – Луи се пресегна и хвана ръката ми, стискайки я окуражително. – Говори с тях и им кажи истината. Но...

- Но какво? – за част от секундата отново се бях паникьосал.

- Ще им кажеш ли за нас? Не, че все още е официално, знаеш, не сме го обсъждали сериозно, но е очевидно, че изпитваме чувства един към друг и се чудех дали ти... ами, дали ще им кажеш, че се виждаш с мен?

- О, ами... – поколебах се. – Мамка му.

Едва не изпищях, когато някой почука по прозореца на колата. Не беше добра идея Луи да спира пред дома ми, защото точно сега баща ми стои до автомобила и явно чака някакво обяснение.

- Татко? – произнесох едва-едва, когато излязох от колата на Луи.

- Тъкмо излязох да хвърля боклука и те видях в колата на това момче. В издателството ли работи?

Не знам защо си помислих, че татко ще бъде разочарован от мен. В момента по-скоро е любопитен и изненадан от това, че може би имам приятел от издателството.

- Аха, колеги сме. – отвърнах, избягвайки голямата подробност, че Луи всъщност ми е шеф. И че си падам по него.

- Хайде, кажи му да излезе от колата. Нека дойде вкъщи и да вечеря с нас.

- Моля?

Не исках прекрасният ден, който прекарахме с Луи да се съсипе заради някаква си семейна вечеря. Да, татко е гостоприемен и очевидно умира от любопитство, но не искам да прецаквам нещата. Все още не е дошъл подходящия момент да запозная Луи с родителите си. Да не забравяме и факта, че те мислят, че със Зейн сме заедно.