Just like you

28

Една седмица. Измина една седмица, откакто не поддържам никакви отношения със Зейн. Не си говорим, дори не си пишем съобщения. Колкото и да ме боли, реших да си дадем почивка, затова и спрях да му досаждам с глупави съобщения. Когато реши, че е готов да продължим от там, където спряхме, той ще ме потърси.
В работата всичко си е постарому. С Луи си говорим и се преструваме, че нищо не се е случило помежду ни. Вкъщи обстановката е малко напрегната заради състоянието на майка ми, но поне съм спокоен, че си е у дома.
- След работа ще излезем да пием по нещо. Ти ще дойдеш ли? - Дария ме попита. Бях излязъл с някои от колегите ми преди обедната почивка, за да пушат по цигара, а аз си взех кафе от машината във фоайето.
- Не е петък. Ще пиете, знаейки че утре сте на работа? - недоумявах.
- Че какво толкова? - Джъстин, един от колегите, се засмя. - Нима не можем да се почерпим в делничен ден? А и за твое сведение-пием само по чаша бира, а дамите обикновено си поръчват по някой коктейл.
- Аха. И всички ще ходят?
- Да. Хайде де, вече ни познаваш.
Замислих се за момент, но какво толкова? Вече не излизам и със Зейн, така че час-два с колегите няма да ми навреди.
- Луи, тоест шефа, ще идва ли? - попитах. Все още се страхувах от това останалите да не разберат, че с Луи сме повече от колеги. Приятели. Просто приятели, които допуснаха прегрешение, това е.
- Той не обича да излиза след работа, но ти вече би трябвало да знаеш това. - Дария ми намигна. Имах чувството, че само за минута телесната ми температура рязко се е покачила.
- Няма за какво да се срамуваш, Хари. Всички отдавна знаем, че с шефа сте приятели. Още когато ти дойде на интервю, знаех, че ще си допаднете. Жалко, че си обвързан. С Луи щяхте да сте перфектната двойка.
Ама какво, по дяволите? Би трябвало още повече да се засрамя и да избягам в офиса си, но честно казано, изпитах известно облекчение. Изглежда колегите не ме мразят заради близките ми отношения с шефа.
В обедната почивка разбрах къде ще ходим след работа. Писах на татко съобщение, че ще се прибера по-късно и едва се въздържах да не пиша и на Зейн. Искаше ми се да му споделя, че ще излизам с колеги, а няма отново да стоя вкъщи, самосъжалявайки се или заринат с работа.
- Е, какво ще пиеш? - Дария ме попита. - Момчетата винаги поръчват бира.
- Но сега, скъпа, ще нарушим тази традиция. - Джъстин се намеси. За миг погледът му обходи бутилките с алкохол, а после привлече вниманието на бармана. - Нека този път е уиски с повече лед. И кока-кола.
- Нали няма да се натряскаш тази вечер? Утре е работен ден. - Дария се намеси. Люк и Тревър последваха примера на Джъстин и си поръчаха същото.
- Разбира се, че не. Ще пием по едно, ще си поговорим и после се разделяме.
- Е, Хари, ти какво ще пиеш? - Дария отново се обърна към мен.
- Няма да поръчвам същото като тях. - казах. Без алкохол тази вечер. И без това рядко пия.
- С Хана ще пием коктейл, ти искаш ли?
- Става. Поръчай ми каквото ще пиете и вие, аз ей сега се връщам.
Набързо отскочих до тоалетната и когато се върнах на бара при останалите, тъкмо ни сервираха напитките.
- Три коктейла "секс на плажа" - барманът оповести и намигна на колежките ми.
- Това ли поръча? - попитах смутено.
- Аха, винаги това поръчваме. Опитай, ще ти хареса. - Дария плъзна чашата към мен. Няколко секунди съмнително се взирах в чашата преди да отпия.
- Забавлявате ли се? - познат глас прозвуча зад мен и едва не се задавих.
- Значи реши да дойдеш, а? - Дария попита Луи, който вече се беше настанил до мен. Погледът ми трескаво се опитваше да улови този на Дария, но тя не ми обръщаше внимание. Нали каза, че Луи не излиза след работа? Не, че не искам да е тук, но...
- Аха, реших да видя къде ходят колегите ми след работа. - шефът отговори.
Присъствието на Луи веднага ми се отрази положително. Сякаш тялото и ума ми чакаха точно него, за да могат да се отпуснат изцяло.
- Дария умее да убеждава, нали? - Луи ме попита. Останалите колеги бяха подхванали разговор, в който с Луи не се влючихме.
- Да, но и честно казано не съжалявам, че дойдох.
- Аз също. - Луи отвърна и отпи от бирата си. Защо ли си мисля, че Дария го е принудила да дойде с нас?
- Дария каза, че не излизаш с тях след работа.
- Така е. Всъщност, излязох с тях веднъж, но постоях само час и си тръгнах.
- Но защо дойде днес? Имам предвид...
- Защото Дария ми каза, че и ти ще дойдеш. - призна.
Защото сме приятели. - напомних си. Не би трябвало да има друга причина.