Just like you

21

- Съжалявам. – както и очаквах, това беше първото, което напусна устните на шефът ми, когато той се отдръпна от мен. Сълзите започнаха да се спускат по-бързо от очите ми. Оставих ги да се стичат свободно-знак, че съм прекалено наранен и уязвим в този момент. Стоях като вцепенен, напълно неспособен да помръдна или да кажа нещо. Точно сега се ненавиждах. Мразех се. Не бях толкова сърдит на Луи, колкото на себе си. Заради това, че се поддадох, отвърнах му.

- Моля те, кажи нещо. Каквото и да е. Ако искаш и ме удари, знам ли, но моля те, кажи нещо. – Луи настояваше. Той самият изглеждаше прекалено уплашен, но въпреки това искаше да кажа нещо. И какво, по дяволите, да му кажа? Че съм прекалено голям глупак, за да изневеря на приятеля ми с шефът ми? Човекът, за когото работя сравнително отскоро просто ме целуна, а аз му отвърнах!? И защо му беше да го прави? За да ме успокои, след като съборих проклетата чаша и виното заля дрехите му?

- Зейн. – името неволно се изплъзна от устните ми, а сълзите продължаваха да се изсипват от очите ми.

- Какво? – Луи изведнъж спря да трепери и ме погледна шокирано.

- Той ще ме зареже. Зейн ще ме зареже, ако разбере за това. – най-накрая смотолевих. Точно сега предпочитах да получа най-ужасната паническа атака, а не да стоя толкова безпомощен пред шефа ми. Предпочитам замайването, сърцебиенето, непрестанното треперене, всички физически симптоми наведнъж, но не и да съм толкова неспособен дори да стана от дивана.

- По дяволите! – ръцете на Луи покриха лицето му. Явно беше осъзнал болезнената истина.

- Зейн. – изхленчих отново. Трябваше да се махна от тук. Трябва и да напусна работното си място, ако това поне малко ще изкупи вината ми. Да, така е редно. Не мога да работя с Луи след този случай. Дори целувката да е била с цел успокояване, което, между другото е глупаво, не е достатъчно добро оправдание, за да поправи щетите.

- Имаш приятел, нали? – шефът ми най-накрая ме погледна. Неговите очи също се бяха насълзили. Защо чак сега осъзнавам колко красиви са те? По дяволите! Явно напълно съм загубил разсъдъка си. Никога преди не съм се чувствал толкова изгубен, а съм преживявал немалко гадости. След този случай обаче надали ще мога да се възстановя напълно. Ненавиждам изневярата. Със Зейн си обещахме, че дори някога да престанем да изпитваме същите чувства един към друг, просто ще се разделим. Без скандали. Без да създаваме излишни драми. Но никога, никога няма да изневерим.