Just like you

4

- Мамка му, Зейн, забравил съм успокоителните вкъщи. – проплаках, когато разбрах, че в раницата ми няма това, което най-много ми трябва в момента. Паниката ме сграбчи с все сила. Искаше ми се да кажа на Зейн да обърне и да се прибера вкъщи. Щях да съсипя интервюто, сигурен бях в това.

- Нали щеше да опиташ да се справиш сам в стресова ситуация без да вземаш успокоително? – попита ме спокойно. Как мразех дразнещото му спокойствие...

- Да, но нямах предвид, че ще бъде днес. Изключено е да отида на интервюто неподготвен. – възразих.

- Хари, да бъдеш подготвен, не означава, че трябва задължително да вземеш лекарства.

- Лекарката каза, че може да пия по половин таблетка, когато ми предстои нещо важно и адски много се притесня. – продължавах да се обяснявам. Проклета, шибана тревожност! Така и не се отървах напълно от нея. Разбира се, имах много по-лоши периоди преди години, но все още не мога да се справя сам със стреса, без лекарства. Как можах да забравя най-важното?

- Погледни от друга страна. – Зейн отново проговори. – От по-добрата страна на нещата. Ако днес се справиш успешно, без да изпадаш в истерия или да получаваш паник атака, ще докажеш на себе си, че можеш да се справиш. А аз знам, че можеш да се справиш с всичко, Хари. И преди си го доказвал.

Искаше ми се да изкрещя „Но сега не е същото, по дяволите!", но знаех, че Зейн няма да ме разбере в това отношение. Доказвал съм, че мога, но точно днес исках малко странична подкрепа. Глупаво е да разчиташ на лекарства, но всеки сам избира на кого точно да разчита. А в някои отношения си нямам доверие, че мога да се справя и искам да прибягна към по-лесното.

- Не знаех, че издателската къща се намира на края на града. – Зейн реши отново да се опита да разчупи ледовете. Не ми пукаше къде се намира издателството. Искаше ми се или по-бързо да стигнем и да се свършва вече, или да се прибера вкъщи. Веднага.

- Успех, Хари. – Зейн каза, когато паркира пред издателската къща. – Сигурен съм, че ще се справиш, но все пак, както и да се чувстваш там, искам да си убеден в това, че ще издържиш. Доказвал си го и друг път. – насърчи ме. Нямах сили дори да го придърпам в прегръдка. Нервността ми надминаваше всякакви граници в момента. Имал съм доста кофти и напрегнати дни, но съм убеден, че днескашния оглавява шибаната ми класация. Възнаградих Зейн с лека усмивка и излязох от колата му. Веднага поех дълбоко въздух, сякаш надявайки се, че това ще ме успокои. Имах чувството, че краката ми ще ме предадат и ще се строполя на земята.