Just like you

36

Очите ме боляха, когато леко ги отворих, опитвайки се да свикна със светлината, която струеше от нощната лампа. Спомените от снощи побързаха да ме залеят, но това, което ме накара да се ужася, бе факта, че съм спал, положил глава върху гърдите на Луи. Опитах се да не го събудя, докато се измъквах бавно от леглото, но разбира се, не се получи.

- Хари, какво става? – Луи промърмори сънено и преметна ръка върху очите си.

- Ще отида до кухнята, за да си налея вода. – казах. Лекият световъртеж и тъмнината в коридора малко ме забавиха, но все пак достигнах до кухнята и си поех дълбоко въздух. Не помня кога съм заспал, нито пък целия разговор, който водехме с Луи. Казах му, че ми се иска да се бях запознал с него, а не със Зейн и наистина го мислех. Ако не беше изневярата на Зейн, щях да се чувствам адски виновен, че въобще съм позволил на тази мисъл да премине през съзнанието ми, но Зейн ме нарани и вече не го искам в живота си, дори като приятел.

След като изпих чаша студена вода и погледнах колко е часа, беше четири и двадесет и осем, реших да се върна в спалнята.

- Господи! – едва не изпищях, когато видях Хейли, стояща на прага на кухнята. Изгасих осветлението в кухнята и взех малката пухкава топка в ръце, носейки я в спалнята. Луи се беше разсънил и проверяваше нещо на телефона си.

- Виж кого открих. – мислех, че животното ще се съпротивлява, но то послушно се сви в леглото до Луи. – Нещо против да остане тук?

- Не, без това понякога спи при мен. – Луи отново остави телефона си на нощното шкафче. – Добре ли си?

- Да, по-добре съм. Забравих да си наглася алармата. Не искам да спя до обяд и да ти се натрапвам с присъствието си. – казах.

- Утре е събота. – припомни ми. – Може да останеш колкото искаш, знаеш, че нямам никакъв проблем с това.

Единственото хубаво на създалата се ужасна ситуация, е, че предстои уикенд и няма да ми се налага да отговарям на въпроси защо изглеждам отвратително на работа. Дария със сигурност ще ме разпитва, а нямам никакви сили за това.

Половин час се взирах в тавана и бях сигурен, че Луи също не спи. Хейли си стоеше между нас, потънала в блажен сън и адски много ѝ завиждах.

- Как да кажа на родителите си, че съм скъсал със Зейн? – попитах от нищото. – Те ще бъдат разочаровани, понеже го харесват и са свикнали с присъствието му. Той често идваше у нас, но когато започнах работа в издателството...добре де, когато е започнал да ми изневерява...

Усетих отново пареща болка в очите, но си наложих да не плача сега. Стига толкова сълзи за едва няколко часа. Зейн надали се чувства толкова зле заради прегрешението си.

- Просто им кажи, че връзката ви се е изчерпала или нещо такова. Че сте решили да си дадете почивка един от друг, но в крайна сметка сте решили да поемете по различни пътища. Родителите ти още повече ще се разстроят, ако разберат какво ти е причинил. По принцип бих те насърчил да кажеш истината, но...

- Да, по-добре ще е да спестя ужасната част. Майка ми много ще се разстрои, татко също. Не искам да ги натоварвам допълнително с това. А и разделите са в реда на нещата, нали? Понякога трябва време и няколко неуспешни връзки, за да откриеш правилният човек. А Зейн очевидно не беше правилният за мен човек.

- Сигурен съм, че някой ден ще го откриеш. Този, който ще те прави истински щастлив. – Луи промърмори.

Тишината ни беше обгърнала за известно време, но аз я наруших, надявайки се, че Луи вече е заспал и няма да чуе думите ми.

- Може би вече съм го открил. – прошепнах и затворих очи, чакайки съня отново да ме победи.