Just like you

30

- Луи! – извиках, стряскайки синеокият мъж, когато влязох в офиса му. – Извинявай, че те изплаших, просто... ами, много съм развълнуван.

- Какво е станало? – Луи затвори лаптопа си и ме подкани да седна.

- Преди два дена една жена ми прати романа си. Искаше просто да оформя текста, тъй като няма излишни средства за други от услугите ни. Зачетох се в произведението, останах впечатлен от начина ѝ на изразяване и така и не успях да спра да чета, докато не стигнах до края. Мисля си, че трябва да ѝ предложим да издадем романа ѝ, така че да достигне до по-голям брой читатели. Когато имаш време, би могъл да го прочетеш и...

- Хари, вярвам ти. Щом го одобряваш, свържи се с жената и обясни как стоят нещата.

- Но нали трябва да получи и твоето одобрение, само тогава може да бъде издаден и разпространяван. Това ти ми го обясни, когато ми разясняваше детайли за издателството.

- Да, но щом ти си го харесал, значи ще допадне и на мен. А и имам да чета още две произведения и не искам да започвам трето. Щом смяташ, че романа трябва да бъде издаден, тогава колегите могат да започнат работа по него.

Луи ме кара да се чувствам така сякаш управител съм аз. Знам, че няма да съжалява, ако го издаде, но все пак...

- Искаш ли довечера да вечеряме заедно и да ми разкажеш за какво се говори в романа? – попита ме.

- Да вечеряме заедно? Това среща ли е?

- Между приятели. Такива сме, нали?

- Разбира се. – насилих се да го възнаградя с усмивка, за да потвърдя казаното. Но защо тогава започнах да го възприемам по друг начин? Винаги съм твърдял, че няма да изпитам чувства към двама едновременно, но защо ми се иска да прекарвам повече време с Луи, да го опознавам и да му споделям? Защо вечер си мисля за него и се чудя за какво ще си говорим на следващия ден? Дали ще обядваме заедно, дали ще имаме възможност да разменим няколко думи дори за пет минути?

Объркан съм. Продължавам да изпитвам голяма вина заради целувката, но се улавям, че мисля за Луи повече, отколкото е необходимо. Откакто Зейн предложи да си дадем почивка, сякаш съвсем забравих за него. Първите дни ми липсваше адски много и исках поне да си пишем, а сега се чувствам така сякаш съм необвързан и не съм имал връзка в последните години. А минаха само три седмици, откакто не поддържаме никаква връзка. Възможно ли е за толкова кратко време да забравиш този, когото обичаш и да започнеш да възприемаш някого като повече от приятел?