Just like you

23

- И довечера ли няма да се видим? – Зейн ме попита по време на разговора ни. – Не ми отговори на съобщенията, а си ги прочел, което ме навежда на мисълта,че...

- Бях много уморен и съвсем изключих, че си ми писал. Легнах си веднага след като вечерях с нашите. – обясних. Беше ми трудно да говоря със Зейн, толкова скоро след онази проклета целувка с шефа ми, но нямаше как. Не мога да го избягвам вечно. А и все някога трябва да се видим. Не че възнамерявам да му кажа, понеже е изключено да го направя. Просто ще оставя вината да ме изяжда, докато не бъда сринат тотално. Изглежда най-добър съм в това да се самоунищожавам. Доказвал съм го неведнъж, но този път е по-различно.

- Никога не си постъпвал по този начин. – приятелят ми констатира. – Както и да е. Ще се видим ли тази вечер след онова представяне на някаква си книга?

Бях казал на Зейн за представянето, но не и за частта, че само аз съм поканен. Излъгах го, че ще има още двама колеги и че шефът ни е дал възможност само на трима да присъстват. Дълго време му се обяснявах как никога досега не съм бил на такова събитие и че ще е добре за мен да науча нещо ново. Зейн знае, че мечтая някой ден да издам книга, затова и в крайна сметка ме подкрепи да отида.

- Нека приключи представянето и ще ти се обадя.

- Аха, със сигурност ще го направиш...

Не искам Зейн да ми се сърди, но не мисля, че още тази вечер ще съм готов да се видя с него. Може би уикенда или пък следващата седмица.

- Чакай малко, да не би да имаш някакви проблеми в издателството? Напоследък сякаш изобщо не си на себе си. Ако е така, мога да говоря с Джош, а той съответно с брат си, който би могъл да съдейства. – Зейн рязко смени темата.

- Не, нямам проблеми, просто работата става повече, а и братът на Джош скоро ще напуска, така че не мога да разчитам на него за напред.

- Странно, той не ми е споменал за това. Окей, ще чакам онова представяне да приключи и да ми се обадиш. Следобедът съм свободен, но след пет минути ще имам клиент, така че ще затварям.

- До после. – казах. – Обичам те, Зейн.

- Аз теб също.

Скоро не съм изричал тези думи при наш разговор, но точно в момента усетих нуждата да ги кажа. Обичам Зейн повече от всичко и адски много ме боли, че го предадох.