Just like you

15

Ами, ако баща ми е у дома? Как не се замислих за това?

Такъв съм глупак. Не помислих за последиците, когато предложих на Луи да дойде вкъщи. Можеше просто да му благодаря за превоза и да му върна услугата някой друг път. Щях да го черпя кафе, обяд или нещо такова, но не да го каня в дома си! Домът, когото деля в момента с татко.

Ръцете ми трепереха, когато завъртях ключа в ключалката. Мракът в коридора ми даде малка надежда, че баща ми не е у дома. Все пак, въпреки травмата си и факта, че е в болничен, той не се задържа през цялото време у дома. Татко е свикнал да върши някаква работа и не обича да се застоява вкъщи. Дано е отишъл да пазарува, а Луи да реши, че не трябва да се застоява много и да си тръгне преди татко да се прибере. Всякакви сценарии се въртяха в ума ми, докато подканях Луи да влезе вкъщи. Той кимна смутено, влезе в коридора и събу обувките си.

- Насам. – казах, запътвайки се към кухнята. Усетих огромно облекчение, когато влязох в кухнята и видях бележка на плота. Татко беше написал, че ще гостува на Фред и ще се върне за вечеря. Точно в този момент бях щастлив, задето аз ще приготвям вечерята.

- Сам ли живееш тук? – гласът на Луи ме сепна, въпреки че знаех, че е някъде зад мен. Прикрих усмивката си и се обърнах към него.

- Не, все още живея с родителите ми. – отвърнах. – Както изглежда, татко ми е написал бележка, че ще гостува на приятел, а майка... тя... – замлъкнах и спрях да развявам бележката, оповестяваща, че татко няма да се прибере скоро.

- Тя какво? – Луи попита. Да е чувал за това, че не трябва да разпитва по този начин? Ами, ако крия в себе си болезнена истина и не искам да я споменавам пред никого?

- В момента не е тук, защото... – преглътнах мъчително и усетих парене в очите си. Любопитството на Луи хем ме дразнеше, хем ме караше да споделя това, което ме измъчва, просто защото знам, че мога да му имам доверие. – В психиатрична клиника е. Но не си мисли, че е луда и опасна за околните. Просто страда от депресия и се наложи да се лекува в клиника. Според психиатъра ѝ, трябва да излезе другата седмица. С татко нямаме търпение да се прибере у дома. Искаш ли кафе, чай или нещо друго за пиене?

В очите на шефът ми сигурно и аз съм смахнат. Кой знае какво си мисли за мен в момента. Виждал ме е да получавам паник атака, знае и че приемам успокоителни при нужда. Добре де, почти всеки ден се нуждая от хапчетата.