- В събота ще се събираме да пием с колегите, ще дойдеш ли? – Дария беше дошла в офиса ми преди две минути, а аз вече нямах търпение да остана сам. Кофти настроението ми няма да ѝ направи впечатление, но външния вид-да. Скрит зад лаптопа си, се надявах тя да си тръгне, за да продължа да върша работата си. Ако вършене на работа означава от половин час да избирам подходящ шрифт, то тогава наистина се трудя върху нещо.
- Ще си помисля. – промърморих. Не исках веднага да я отрежа. Следващият път, когато ме попита за окончателното ми решение, ще се оправдая с нещо, за да не отида. Не искам да ходя с колегите в някой бар и да се напивам. Ако при раздяла повечето хора прибягват към алкохола, то аз не искам да съм като тях. Ще се справя с болката по друг начин.
- Това обикновено означава „не". – на Дария, както винаги, нищо не ѝ убягваше. – В предвид, че е понеделник, а всички мразят този ден, няма да ти досаждам повече, но все пак ще очаквам да ми дадеш отговор до сряда, за да запазим места.
- Дадено. – отвърнах и още веднъж маркирах текста, за да пробвам друг шрифт. Дария се запъти към вратата и тъкмо, когато щях да освободя въздишка на облекчение, тя отново заговори.
- Хари.
- Да?
- Добре ли си?
- Разбира се, защо да не съм? Е, да, понеделник сутрин е, имах безсънна нощ и външния ми вид е по-зле от обикновено, но съм добре. – излъгах.
Дария явно се примири с това, че няма да кажа нищо повече, затова ми пожела лека работа и излезе от офиса ми. Няколко минути по-късно, телефонът ми извибрира, оповестявайки за ново съобщение. Спокоен, че няма да е от Зейн, понеже го блокирах навсякъде, взех мобилното устройство и го отключих. Лека усмивка, първата ми от уикенда насам, пробяга по устните ми. Съобщението беше от Луи.
Да обядваме заедно? Отворили са нов китайски ресторант и до края на седмицата ще предлагат безплатни десерти към поръчките.
Тъкмо, когато започнах да въвеждам отговор, Луи ме изпревари с ново съобщение.
Колко съм глупав! Трябваше първо да те попитам дали обичаш китайско.
Обожавам!
Това значи ли, че ще обядваме заедно?
YOU ARE READING
Just like you
FanfictionYou walked into my life like you had always lived there, like my heart was a home built just for you.