Just like you

1

Хари:

- Съжалявам, че не успях да дойда на дипломирането ти, Хари. – това бе първото нещо, което каза татко, когато влезе в кухнята, където вече приготвях третото си за днес кафе. Беше натоварен ден, но въпреки умората исках да остана буден, тъй като със Зейн се разбрахме да излезем тази вечер. А кофеина щеше да ми помогне това да се случи.

- Няма проблем, татко. Физиотерапията е важна за теб сега. – отвърнах. Не исках татко да се чувства виновен задето е пропуснал церемонията по завършването ми. И без това не беше нещо особено. Раздадоха ни дипломите и направихме няколко снимки пред факултета. И други колеги бяха дошли без придружители на този не толкова важен ден. Зейн също не успя да присъства, тъй като графика му за днес беше запълнен, но не му се сърдех. Така или иначе довечера ще отпразнуваме само двамата. Не исках да го каня у дома заради състоянието на татко.

- Толкова съжалявам, че това се случи. – очите на баща ми отново се напълниха със сълзи, когато заговори по тази болезнена за него тема. Преди месец пострада на работното си място и сега е в шестмесечен болничен. Татко е строителен работник и винаги съм се тревожел за него да не пострада по време на работа. Ето, че притесненията ми не са били нещо, което да отхвърля с лека ръка.

- Още пет месеца ще стоя у дома, едва вършейки домакинските задължения и няма да получавам толкова, колкото, когато работех. Как ще се издържаме, Хари? – попита.

- Не мисли за това. Вече завърших и ще си потърся по-добра работа. В заведението също плащаха добре, но това беше временна работа. А и имам спестени пари от стипендията...

- Само, ако майка ти беше тук... – татко избърса потеклите сълзи, а сърцето ми сякаш се счупи на малки парчета. В момента майка ми е в психиатрична клиника и с татко още не можем да се отърсим от шока. И двамата знаем, че там се грижат за нея по-добре, но ни се иска да не се беше случвало и това нещастие.

***

В осем и половина, вече бях в колата на Зейн и пътувахме към заведението, в което той беше резервирал маса по случай завършването ми.

- Надявам се, че не ме водиш в някой скъп ресторант или нещо такова. – промърморих. Усмивка пробяга по лицето на партньора ми, което ме наведе на мисълта, че отиваме в някое скъпо заведение. Зейн печели добре, но не искам да ме съжалява. И за нищо на света не искам той да плаща цялата сметка.