Скрити съкровища 🔞🔞🔞

Глава 6

Анна

Тази вечер го нямаше, поне не успях да го забележа между зрителите.
Въпреки че трибуните бяха затъмнени, аз прекарвах няколко минути зад завесата, за да огледам лицата на посетителите.

Знаех, че Тъкър присъстваше на всяко мое представление, но не се издадох. Всеки път, когато се реех във въздуха, си представях как танцувам за него и сърцето ми биеше учестено.

Милият! В повечето случаи беше със зяпнала уста и това ме провокираше да включвам все нови и нови фигури, които да го карат да тръпне.
Чудех се докога ще продължава тази наша игра – той да ме изпива с поглед и нищо да не предприема, а аз...
Аз да гасна бавно по него като звезда при изгрев.

Тръснах глава, за да прогоня мислите – имах си достатъчно други притеснения.
Мама не се беше обаждала от известно време и се поболявах от тревога. Беше решила да се върне в Русия окончателно, въпреки че беше прекарала почти целия си живот в Сан Франциско.

Не знаех нищо за руските си корени, защото никога не бяхме говорили по темата. Особено след като баща ми беше убит.

Свалях сценичния си грим и мислите ми отлетяха към онази злополучна нощ...

2004 г.

...Вечерта беше топла и след представлението татко се провикна:

- Какво ще кажат моите принцеси за по един сладолед?

- Ооо, - отвърна мама – искаш да ми се реваншираш затова, че се простих с един кичур коса?

- Стига де, знаеш, че не беше нарочно. – татко обви ръцете си около нея и целуна врата й, а тя се засмя – Ти мръдна! А знаеш, че не бива да мърдаш, когато изпълнявам номера си, нали? Ева?

- Да, - въздъхна уморена тя – зная. Но ми се стори, че видях познато лице сред публиката...

- Кого си видяла?

- О, сигурно ми се е сторило, Павеле. Мисля, че видях Корольов... – татко се намръщи – Но сигурно е било от светлината. Знаеш, че лицата са затъмнени и е възможно да съм се припознала.

- Корольов? Сигурна ли си, Ева?

- Не, нали ти казах, че може да съм се припознала?

Сянка на притеснение мина по лицето на баща ми, но той я прогони на мига, щом видя как го гледам.

- Е, може и така да е! Хайде да отидем за сладолед! Принцесо! – той ми подаде ръка, а аз весело се изкикотих.

Обожавах, когато баща ми ме наричаше така.
Ние играехме царско семейство в цирка – татко беше цар, мама – царица, а аз – принцеса.