Скрити съкровища 🔞🔞🔞

Глава 2

Сан Франциско, 2006 г.

Тъкър

Като всеки, уважаващ себе си, тийнейджър прекарвах всяка сутрин пред огледалото, оглеждайки новопридобитите си мускули.
Да, вярно, че не бяха нещо особено, но аз се гордеех с тях и не спирах да им се любувам. Все пак бях на 14 години и исках да изглеждам добре пред момичетата...

В следващия миг чух момичешки писъци и изтръпнах – сестра ми Кат сигурно беше довела приятелките си вкъщи.
Знаех, че след малко баща ми ще се появи на вратата на стаята ми и ще ми нареди да отида и да въдворя ред в момичешкия хаос, защото му пречеха да работи.

А аз исках само да изляза с приятели, да пообиколим любимите си места и да се натъпча с пица.
Реших да предотвратя намесата му и сам да сляза при крещящите момичета – кой знае какво правеха?!

Спуснах се бързо по стълбите и последвах високите им гласове. Бяха развълнувани от нещо.

Аха, бяха в градината!
Излязох бързо навън, за да им направя забележка и да ги накарам да млъкнат, когато я видях.

Беше дребничка и слабичка, дългата й руса коса беше сплетена на две плитки и стоеше с гръб към мен, така че не можех да видя очите й.

- Тъкър! – извика Кат – Бързо! Намерихме кученце! Май има нужда от помощ!

- Какво кученце?

И тогава тя се обърна... Очите й бяха толкова изразителни и големи, че изобщо не забелязах очилата, кацнали на малкото й носле. Цветът им беше странен – между кафяво и зелено.
Всъщност не можех да преценя точно.

Тя ме гледаше с интерес, но не прекалено нахално. Коя беше?

- Хайде, там ли ще се мотаеш или ще дойдеш да помогнеш на Демон?

- Демон? – пробягах стълбите и разстоянието до тях и застанах в близост до новото момиче – Коя си ти?

- Казвам се Анна... – тя сведе поглед в земята, явно беше много притеснителна.

- Аха! Къде е кученцето? – попитах Кат.

- Тук! – тя ми подаде малка пухкава топчица.

- Та то няма и седмица! От къде го взехте? Майка му сигурно го търси! Глупави момичета! - огледах кученцето за някакви наранявания и с облекчение установих, че такива липсваха.

- Ако искаш да знаеш, - започна Кат – нямаше майка! Намерихме го в една торба! И не сме глупави!

- Добре де! Връщам си думите назад! Да го заведем при Док, той ще ни каже какво да правим с него или нея.

Бедното създание се сви в ръцете ми, а аз го приближих към гърдите си.