Скрити съкровища 🔞🔞🔞

Глава 35

Анна

Сутринта отворих очи й се протегнах дълго, чувствах се изтощена от бурната нощ, прекарана в дома на Тъкър.
Този човек беше цар на разврата – правихме такива неща, че още се изчервявах като се сетех.

Трябваше обаче да се прибера в хотела – Книжевски сигурно беше откачил.
Станах и отидох в кухнята, където ме чакаше закуска, кафе и бележка от Тъкър:

„Добро утро, съкровище. Дано си спала добре. Имам малко работа, но до няколко часа ще се прибера. Остани вкъщи, искам да ме чакаш голичка в леглото. Или в кухнята – може да си похапна от теб. Ще купя суши за вечеря.

Обичам те!“

Изчервих се силно като си представих кое и колко ще похапне от мен. Обаче не можех да не му призная, че се справяше феноменално в тези неща. Просто не можех да повярвам, че сме загубили толково много време.

Все пак реших да отида до хотела – трябваха ми дрехи, а всичкия ми багаж беше там. Позвъних на Книжевски да ме вземе, а после щях да се върна тук и да му изиграя сценката с развратната домашна помощница...

Тъкър

Толкова се затрупах с работа в клиниката, че се забавих през целия ден. Надявах се Анна да не е скучала много и да ме чака гола в леглото, както я бях помолил. След по – малко от час щях да се прибера вкъщи и да се отдам на пиршество... от любимата си.

След като й признах как се чувствам, а и тя сподели същите чувства, вече се чувствах по – уверен за това, което исках да направя. Звъннах на Кат за помощ:

- Здрасти, гълъбче, можеш ли да дойдеш в клиниката до половин час?

- Здрасти, Мечо. Естествено, че ще мога. Дейвид и Анди са се събрали вкъщи и гледат някакъв мач. Скучни са.

- Чудесно, аз ще ти осигуря забавление – отиваме на лов.

- Какъв лов? Да не си пил нещо?

- Нищо не съм пил, Кат. – изсмях се – Отиваме на лов за... пръстен.

- Какъв пръстен? Оооо, онзи пръстееен. Мечооо.

- Да, - писъкът й от радост проглуши ухото ми – не крещи така, за Бога. Дейвид ще си помисли, че нещо лошо се случва.

- О, не мога! – продължаваше да пищи тя – Колко се радвам! Анна е, нали? Нали? Нали? Кажи, че е тя, иначе ще те скопя.

- Зла си, малката. Естествено, че е Анна. Коя друга да е?

- Кога й предложи?

- Още не съм, затова ми трябва пръстен и ти, която ще ми помогне в избора му.

- О, Мечо, веднага тръгвам. Дейвиид, имам чудесна новинааа... – извика тя и затвори телефона.

Усмихнах се на себе си – бях взел най – правилното решение. Щях да си имам лично моя принцеса, която не ми пукаше колко титли щеше да носи. Най – важната от всички щеше да е титлата „съпруга“ и „майка“, защото умирах от желание да й направя поне три деца.

Телефонът ми отново иззвъня, когато вдигнах стана ясно, че щях да се забавя още малко. Имах повикване за болен кон и трябваше незабавно да тръгна, ако исках да се върна тук преди да е пристигнала Кат.
Взех чантата си и казах на Виктория къде отивам, след това се качих в колата и потеглих.

***

Помещението, в което влязох беше сумрачно и влажно. Ако конят беше тук значи имаше проблем с отглеждането му. Това беше изключително нездравословна среда за животното. Трябваше отвън да ме чака човек, но нямаше никой.

- Ехо, - извиках – пристигнах. Къде си?

Чух раздвижване някъде зад мен и се обърнах. Усетих забиването на иглата във врата си почти моментално.

- Съжалявам, Тъкър, тя ми е нужна...

- Мамка м...

Тъмнина...

Анна

Чаках Тъкър да се прибере всеки момент, затова се преоблякох в по – мръснишки одежди и седнах на един стол, готова да скоча и да заема съблазнителна поза, когато чуех щракването на ключа.
Поглеждах през прозореца през няколко минути, но колата му не се задаваше от никъде.
Отметнах покривалото на Бонапарт, за да му сложа храна.

- Здравей, пиленце. – сложих му храна, а папагала започна да танцува.

- Красавица! Хубавица!

- О, благодаря ти, много си мил. – порадвах му се още малко, а той весело подсвиркваше.

Закрачих из стаята, мислейки си какво ли може да е задържало Тъкър. Явно се беше забавил в клиниката заради някое животинче, затова реших да звънна на Виктория и да я попитам скоро ли ще приключи.

Едно неприятно чувство се беше загнездило в корема ми и не ми даваше мира. Тогава дойде обаждането, което щеше да преобърне живота ми на 180 градуса.

Кат

Паркирах пред клиниката и влязох с танцова стъпка. Най – сетне брат ми се беше опомнил – ура! Щях да му помогна да избере най – красивия годежен пръстен за Анна. Толкова си подхождаха като двойка, че вътрешно крещях от щастие.

- Здрасти, Вики, къде е брат ми? – попитах, още щом прекрачих прага.

Виктория беше заета с подреждането на някакви картони и вдигна учуден поглед към мен.

- Не се ли срещнахте? Той отиде да прегледа един болен кон и после каза, че ще те чака в центъра пред “La Bijouterie”.

- Странно, на мен ми каза да дойда тук. Е, отивам тогава там.

Махнах й за довиждане и потеглих с колата си към прочутия бижутериен магазин. Нямаше спор, че там предлагаха най – изисканите бижута в града. Обаче не беше в стила на Мечо да казва едно, а да прави друго.

Паркирах пред магазина, но не го виждах никъде. Нямаше следа и от колата му. Сигурно се беше забавил при коня, затова го набрах по телефона. Звънях ли звънях – отново и отново, но отговор нямаше.

Започнах да се притеснявам не на шега и затова позвъних на Дейвид, за да му кажа, че Тъкър не вдигаше телефона си.

- Скъпи, Тъкър го няма – започнах без предисловие.

- Как така го няма?

- Така, щяхме да избираме годежен пръстен, обаче не е пред магазина, нито в него, защото виждам посетителите вътре, колата му я няма. Не е и в клиниката, Виктория ми каза, че отишъл да прегледа някакъв кон и не вдига телефона си…

- Успокой се, заля ме с информация. Къде каза Виктория, че е отишъл на посещение?

- Не каза, не се сетих да я попитам, Боже…

- Така, иди при Анна и виж дали не е с нея. А аз ще звънна на Виктория и ще разберем къде е отишъл. Не се притеснявай, бързо ще разбера какво се случва. Анди ще дойде с мен, ако се наложи да отидем да го търсим.

- Ох, Анна, вярно. И за нея забравих…

- Скъпа, сигурна ли си, че си добре? Разсеяна ми се струваш.

- Може да е от горещината.

- Каква горещина? Вън е не повече от двайсет и пет градуса.

- Ох, не знам… Ще звънна на Анна. Обади ми се после, моля те.

След като приключихме с разговора, набрах Анна, но тя също не ми вдигаше. По дяволите, какво ставаше с тези хора, та не си поглеждаха телефоните.
Сетих се за Алекс и Книжевски, но нито един от двамата нямаше информация. Само Книжевски ми каза, че е откарал Анна по – рано до дома на брат ми.

Значи беше там. Подкарах колата към дома на Тъкър, надявайки се да я заваря, улисана в някоя глупост.

***

Спрях колата на улицата и се запътих към входната врата, отново набрах Анна, но отговор нямаше. Позвъних на звънеца, но не чух никакво движение, затова си отключих със собствения си ключ.
Влязох във всекидневната и Бонапарт ме посрещна с вик:

- Красавицааа! Красавицааа!

- Здравей и на теб, хубавецо. – огледах се наоколо, но не видях нито един от двамата.

Мамка му, къде се бяха дянали?